Вчера пътувах в автобус към Студентски град. Срещу мен седеше моето 15-годишно аз и приятелят му. Момиче с къса дънкова разкроена пола с копчета отпред, с голи крака, обути в бели маратонки. Дългите й светли коси се спускаха над раницата на гърба й. Разсеяна, с чисти очи, с приятна и леко глуповата усмивка. Вероятно не […]

Вървя по път от мартеници, които бъбрят с пъпки. Клоните понасят трудно врявата на своите деца, но ги понасят: къпят се във срамежливо слънце. А птиците са толкова нетърпеливи: цяла зима клюки как да ги разнищят… тихо. Дъждът досажда на един котак, разчорлен, уморен, щастлив. И той се събудил…за любов. Сега отмаря и предупреждава: „Аз […]

Темата е стара и затова често не забелязваме очевидните нередности. Свикваме с тях. Не, няма да пиша за майките, които носят прах за пране в дамската чанта. Всъщност и аз съм носила – нося и кисело мляко, и пържоли, и светещ меч, и детски колички, и куп употребени кърпички. Който не носи, да си прерови […]

Майките споделят. Майките имат нужда някой да ги изслуша. Майките имат толкова много да кажат и всяка от нас има своята истина. Ние споделяме и имаме мнение. Ние водим словесни битки за бъдещето на децата, както и за куп несъществени неща, които да ни въздигнат от „майка“ в „майка жрица“ на пазаруването, готвенето, отказването от […]

Последните няколко месеца бяха тежки, ок, предизвикателни, по модерному. Много работа, грижи в вкъщи….и съдбата започна да ми дава малки знаци, че нещо не е наред. Започна с невинни прояви на домашните духове. Виното в чашата ми рязко се развълнува и висока приливна вълна заля стената, пердето, покривката. Скоро след това стъклената Последните няколко месеца […]

Ще запомня това лято с вината. Нямам предвид прекрасната напитка на боговете, а вината, която всички търсят, за да оправдаят насилието, което се развихри като лятна буря и удари най-уязвимите – деца, жени, възрастни хора, животни. „Ох, стига си драматизирала“, ако си мислите това, разбирам ви. Но тъжната истина е, че вместо да потърсим и […]