Аз не съм фен на филмите на ужасите, но ценя добрите истории. Още повече, защото ми е нужно малко въображението ми да експлодира с цветове, идеи, не искате да знаете…Затова я пиша и споделям по светло.
Историята как стартирахме със Сдружение Безопасни детски площадки Кампания „Шампионите на Горна баня играят заедно“ е от тези, които с едно премигване стават просто неустоими за разказване.

И така, по напълно случайни пътища на съдбата, както пее и Боно, се намерихме с Александър Малински, директор на преходните жилища в Горна баня, и след няколко имейла, в една дъждовна неделя аз и Стилиана (любител на зловещи приключения), взехме метрото и тримата с Александър отидохме до бившия детски дом на ул.“Христо Стефчов“ 2 в Горна Баня. Той ни показа двора сред наистина много хубав и богато зелен мини парк с дървета. Идеално място за спорт и срещи, вместо за паркинг, за над 700 тийна от квартала. После видяхме обновената общинска сграда с Дневния център, с жилищата на младежите от България, Украйна и Сирия – чисто, топло, и за десерт ни остави….рушащата се сграда на 99-то Основно Болнично Училище „Проф. Василка Томова“ на Министерство на образованието и науката, което, според информация в интернет, все още е активно или така изглежда – https://bit.ly/3M9oQcJ.

Представете си как до спретната общинска сграда, в която родители и деца с увреждания всеки ден ходят на консултации и рехабилитация, а 15 младежи живеят,
има един идеален декор – не декор, цяло здание с лющеща се мазилка, счупени прозорци, графити, следи от горене откъм задния вход….
Зловещо изглеждащи „празни очи“ към опоскано до цимент вътрешно пространство, а отвън- на места, обрасли в бръшлян. Казах на Стели :“Снимай!“, а тя, нали е смела, нагази в тревата, и снима ли, снима, смеейки се какви страхотни игри стават тука….
Но, оказа се, сградата вероятно е обвита с лоша слава или с квартални легенди за духове, и младежите не пристъпват до нея (не гарантирам за това след това сочно описание). Задният двор се оказа още по-впечатляващ – обрасъл в храсталаци, малинаци, дървета, имало и лисица, оказа се, с няколко шахти, които тогава бяха отворени и често се запушвали.

Е, как да не решиш да снимаш „Живите мъртви“ или друг зомби филм в двора на училището на МОН! Какви пари ще потекат тогава към родното образование, а това вероятно е една от много изоставени и безстопанствени сгради във фонда му.

Тъй като ние ще работим по двора на общинския комплекс, в който е и зомби училището, написахме писмо до съответната дирекция на МОН още преди три седмици. В момента около сградата има червена ограничителна линия. Район „Овча купел“, който има ангажимент да поддържа двора, ни увери, че ще вземе мерки за парка, но училището не е в техните правомощия.

А къде е МОН? А Столична община? Опасно е това здание да е до действащ общински център. Сградата е зле, но с пари може да се възстанови и в нея да се предлагат социални услуги например. Но коя съм да давам идеи на министър, академик по химия?

И така, ние имаме идея: МОН да укрепи базово зомби училището и да го отдаде под наем за приключенски туризъм – много ще върви.
Или да го оправи и да настани в него хора в нужда.
Или да го срине – това май е най-лесно, но някой ще реши да строи нещо комерсиално там.
Ние ще направим, каквото можем, за двора, и ще показваме училището на света, особено на 1 юни, когато в двора ще имаме събитие. Разбира се, ще вземем всички мерки за безопасност.

Ще поканим акад.Денков да покаже на децата и родителите на Кашонвил как от нищо става нищо. Те ще строят „Светът, за който мечтаем“ от кашони и всякакви рециклируеми материали. Може МОН да открадне някоя идея.
Но, най-вече, искаме да знаем – 99 –о училище зомбита ли обучава или е в дълбока пенсия?