ОТ ПЪРВА РЪКАПредприемачество и иновацииРодителство

Амбициозна или практична майка? – подготовка за първи клас втора част

Академия за иновации 2019

Това лято много мислих как да съчетаем разностранните и напредничави спрямо дори самите нас интереси на детето ни и училището, което , с цялото ми уважение към консервативната му природа, изостава от поколението настоящи първокласници.

Темата е тежка и предизвикателна и няма да задълбочавам. Засега, по мое мнение формалното и неформалното образование „тичат“ в паралелни писти и все не достигат до един и същи финал, тоест все едните догонват, изпреварват другите, а не допълват образователните нужди и възможности на децата. Но стартът на състезанието е даден и фактът е, че и поради последните извънредни обстоятелства, нуждата от по-реално и активно взаимодействие между двете е належаща. Нещата се случват.
След това скучно начало ще ви представа реалната ситуация – имаме умно (благодаря, не знам на кого се е метнал), любознателно и активно хлапе, което от 5-годишно се учи да смята и се справя добре с логически задачи, задава задълбочени и трудни въпроси и иска да построи подводница. Освен това от 3-годишен гледа „Междузвездни войни“ и „Нарния“ и не се стряска от филмите за хищници. Знае и устройството на двигателя на колата ни. Иска да строи подводница и да катери Хималаите. Освен това, чете и пише , но предпочита да слуша приказки. Не е изключителен, но е достатъчно буден, колкото и вероятно над половината от неговите връстници.
Затова и аз, още това лято потърсих варианти как да задържа тези му страсти към познание, когато влезе в първи клас и системата го погълне с по-скоро консервативен подход, отколкото адаптивен към потребностите на него и на съучениците му. Разбирам важността на предстоящата година за социализация и за влизане в системата, което е неизбежно, но предупрежденията на родители как детето им е загубило естествената си любознателност, ме плашат.
Аз не съм педагог, не съм и математик и специалист по която и да е от неговите страсти. Затова ще отделим бюджет да му създадем възможности да се развива и по собствен път, освен този, определен от учебния план на МОН. Насочихме се отново към MindHub, за да продължи началното си обучение по роботика. Ще разгледаме и възможностите на SmartyKids ментална аритметика, за да видим дали математиката ще продължи да го вълнува. Или ще пожелае да се научи да чете бързо… Когато порасне още малко, ще му купим и Тинузавърски комплект за сглобяване на миниатюрен компютър, с който да обедини познанията си за програмиране, математика и физика в едно.
Дали съм амбициозна майка? Предпочитам практична, защото с професия на бъдещето му бъде по-лесно.
Дали предопределям пътя му? Едва ли…Напълно възможно е след 6 месеца да реши да става химик и да поиска минилаборатория вкъщи или да експериментира в кухнята, за което има дарба и го влече…И да се окаже художник…Или иска да пише и чете..Ще го запиша в библиотеката…Аз съм тук, за да му създам възможности, които в момента не вярвам, че ще получи в училище. Няма да кажа и една лоша дума за училището пред детето си, защото образованието е основата за неговите добри и лоши избори напред. Дано са добри. Аз ще ги насърча с малко по-широки хоризонти на познанието.
Междувременно ще досадя или не, с моето мнение – на родител и човек с опит в комуникациите, на Робо дните на 19-20 септември. Надявам се да убедя повече компании и организации, които развиват технологиите в образованието, че е важно в подготовката на професионалистите на бъдещето да сме заедно и да се познаваме добре. Не пропускайте този форум!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.