Здравейте, аз съм Мая и до момента, в който станах родител, интересът ми към роботите се свеждаше до базови познания и желание да притежавам домакински робот, който чисти-пече-готви-глади например. Но ми се падне хлапе момче и подир него къщата се напълни с роботизирани играчки от всякакъв размер, тип и езиков и звуков калибър. А въпросите за програмиране, изкуствен интелект и конструиране рязко смениха тези защо патетата ходят боси, ако ме разбирате…

И така, нека ви разкажа нашата история с роботи, динозаври и MindHub.

Роботът Ред се появи в дома ни, когато синът ни беше на около година. Ред е подарък от една от лелите на сина ми. Подозирам, че ѝ се е струвало твърде спокойно вкъщи и му подари „Терминатор“ за компания. Както каза: „Не е ли сладък? Като Митко, но с батерии и дистанционно…“ Вече е почти на 5 години и ходи доста стабилно, имайки предвид тежките си военни мисии.

По-късно „на гости“ дойде и втори робот – Атом е боксьор, кръстен на героя от филма „Жива стомана“. Той е редник на Ред. Ако нямах скрупули, бих споделила как дете и роботи се бият с роботизираните динозаври, но това е военна тайна.

Бъз Светлинна година от „Играта на играчките“ е нашият звезден рейнджър. Все пак някой трябва да ни опази и в междузвездните войни. Той е дошъл чак от Канада. Втора употреба е, но е от онези играчки, към които развиваш топло чувство, защото познаваш историята им. Говори най-правилен английски от всички и обикаля Вселената „до безкрая и отвъд“.

Ето го и Перко, за когото планирам бързото и безусловно разглобяване. Той е малък и танцува! И пее на китайски! И се върти в кръг! Ужасно досадно роботче, което се блъска в мебелите. Търся книга „Как да убиеш робот, без да те хванат?“. Имате ли я?

Имаме и динозаври роботи! Три! И ръмжат! Истински Джурасик парк насред хола, кухнята, коридора, и дори банята…Стряскам се подобаващо, щом в тръст се насочат към мен, докато работя на лаптопа.

Справях се с прилично опънати нерви и с чувство за хумор с войноството роботи, но чашата преля, когато попаднахме на филма „Жива стомана“. Историята за баща и син – Чарли и Макс и техния робот боксьор Атом, така плени баща и син у дома, че мигом се оказах мениджър на боксови мачове. Още по-лошо – детето ни осъзна, че с родители – хуманитарист и адвокат, има малък шанс да обучи робот боксьор, защото: „вие сте скучни и нищо не разбирате от програмиране и механика“. Факт. Ситуацията се усложни и поради обстоятелствто, че бяхме в принудителна домашна изолация и трябваше сами да се научим на всичко роботско.

„Ето, Атом е шампион на народа! Мамо, падай! Свърши ти азотното оръжие“!, „Виж как танцувам роботски!“ – с това ставахме и си лягахме, и….един ден, докато разтървавах поредната битка роботи vs. роботи, се изправих като Кинг Конг над всички и „изръмжах“ динозавърски: „Ако искаш роботи, отивай да си конструираш, програмираш и се бий с тях другаде! Аз трябва да работя!“. Хлапето отвърна: „Добре, запиши ме!“. И аз го записах на лятната академия MindHub. Това е кратката версия, но в действителност той ходеше и на курсовете на MindHub и с радост пропускаше мача с приятели в събота, за да научи основите на програмирането. Затова изборът ми беше бърз и логичен.

 

MindHub е верига от училища по програмиране за деца и юноши между 6 и 15 години. Има над 30 училища в 6 държави -България, Румъния, Естония, Македония, Дания и Финландия и макар че ползват универсални принципи на преподаване, са гъвкави спрямо сегашните деца, които все още са донякъде непозната територия за неформалното и формално образование.

Фактът, че Поли и екипът от учители поемат децата от предучилищна възраст, без да изискват базови познания по четене и писане, за да ги въведат чрез игра в ИТ света плавно, бе първата причина да предпочета тяхната платформа.

Второ, MindHub поемат децата от нулата, но им дават основата за професии на бъдещето, в което родители писатели като мен май нямат много място. Децата навлизат в точните науки, така че да разбират механиката и физиката, математиката и програмирането зад движението на любимия им робот. Съчетанието на офлайн занимания, които обхващат физичните закони в реалността, и работа с таблет или друго устройство, е важно, защото светът се движи от хора, нали…

Освен това, в част от следобедите на Лятната академия (това се отнася само за целодневната форма, която аз избрах), децата имат занимания по ментална аритметика и английски език, което означава, че ще се учи толкова сериозно, колкото ще се играе на „на роботи“. По-големите деца и юноши могат да започнат обучение по блоково (визуално) програмиране и да стигнат до писане на сайтове и мобилни приложения с помощта на програмните езици HTML, Python, JavaScript.

Но, също така, през различните тематични дни има и много спорт, осигурена е храна, така че момчето ми бързо ще разбере , че роботите не се „раждат“ сглобени. А когато успее да задвижи своя собствен Атом, ще се убеди, че ние, родителите му, сме били прави, когато му казвахме, че няма победа без усилие, както и награда без сертификат.

 

Тъй като за най-малките е по-трудно да се учат онлайн, няма налични дистанционни курсове по програмиране, но ми е важно детето ми да стартира обучението си на живо, в групи от 6-8 деца, в широки, светли и чисти помещения. Когато порасне, и ако се наложи, ще се възползваме и от онлайн заниманията, за да се сдобия с робот-подочистачка по дизайн, код и изпълнение на моя син.

Хареса ми и, че цените на курсовете в MindHub са специфични за центровете във всеки град, спрямо стандарта на живот и средни доходи на семействата. Това ги прави достъпни за повече деца, също както са и повечето онлайн и реални игри. Това прави все по-възможен щастливият край на тази история с роботи и с „Жива стомана“ в кръвта.

Отклоних се с подробности, както би казал синът ми, и затова да се върнем на най-важното: Разчитам MindHub да превърне страстта на сина ми по роботите в нещо приятно, полезно и в бъдеще, така че да си струва да пазим роботите играчки дълго време. Също така това е шанс да видя полза от механизираните боксьори, динозаврите и всякаквите болтчета, винтчета и схеми вкъщи и навсякъде…

Ако и вие имате същите тегоби, проверете за курсовете на MindHub във вашия град. После заедно ще пием кафе, без да ни обстрелват „до безкрая и отвъд“ или да падаме драматично на Световната купа по робо-бокс. Нека остане само спомена за „Will be back“ на Терминатора, ама друг път.

Снимки: MindHub