В извънредни ситуации като настоящата една от скъпите стоки, наред с тоалетната хартия, маските и олиото, е качествената информация. От вече 6 дни моят мъж става и си „ляга“ с ген. Мутафчийски. Мисля скоро да го попитам дали да не му купя една униформа, то да се почувства по-близо до него. Извън шегата, скъпи, разбирам те и те обичам, въпреки конкуренцията, според мен не е добре до психическото здраве на нацията всички национални тв канали да се превръщат в радиоточка с еднотипни данни за нови заболели, карантина, страх и ужас, и лични истории.

Важно е да сме информирани, но да развиваме и поддържаме способността си да анализираме данните, да размишляваме, да правим разлика между истина, полуистина, заблуда, лъжа и измама. Това се учи до живот и сега вероятно ще минем бърз курс по принуда.

Но да спреш всичко, което може да разведри хората, принудени да останат вкъщи без реално общуване с други себеподобни, сами със страховете, маниите си, разбира се, и взаимната любов, е глупаво решение.

Помислете си защо много хора се отказват от масовите медии. Основната причина е, че се чувстват подтиснати и притиснати от черна хроника, злободневие и откровена пропаганда. В това, че имат нужда от повече лично пространство. Разбира се, случаят днес е различен, но това не променя основната причина – натискът на повечето медии да притискат зрители и слушатели с целокупната мъка на света.

От относително дългия ми професионален и личен опит с медии, съм разбрала, че повечето хора разбираат от три изречения, стига те да са подплатени с факти. Останалото е пълнеж, който пълни балона на паниката. Е, понякога е необходимо да се повтори поне 100 пъти, но това не прави ценността на истината по-голяма. Тя е същата, публиката е различна.

Затова са ни нужни комедии, сериали, кулинарни предавания, научно-популярни филми, виртуални пътувания из музеи, концерти, театър….Сещате се, всичко, което ни кара да се чувстваме нормални, дава ни увереност, че животът ще продължи.

Накратко – няма кой да ме чуе, но моля ви, не ограничавайте достъпа до света отвъд извънредните обстоятелства. Това е важно, за да продължим след тях относително нормални.

Благодаря! Ген. Мутафчийски, марш от леглото ми, ще се радвам да Ви виждам сега само при нужда.