ОТ ПЪРВА РЪКАСподелено

За информацията и хората

В извънредни ситуации като настоящата една от скъпите стоки, наред с тоалетната хартия, маските и олиото, е качествената информация. От вече 6 дни моят мъж става и си „ляга“ с ген. Мутафчийски. Мисля скоро да го попитам дали да не му купя една униформа, то да се почувства по-близо до него. Извън шегата, скъпи, разбирам те и те обичам, въпреки конкуренцията, според мен не е добре до психическото здраве на нацията всички национални тв канали да се превръщат в радиоточка с еднотипни данни за нови заболели, карантина, страх и ужас, и лични истории.

Важно е да сме информирани, но да развиваме и поддържаме способността си да анализираме данните, да размишляваме, да правим разлика между истина, полуистина, заблуда, лъжа и измама. Това се учи до живот и сега вероятно ще минем бърз курс по принуда.

Но да спреш всичко, което може да разведри хората, принудени да останат вкъщи без реално общуване с други себеподобни, сами със страховете, маниите си, разбира се, и взаимната любов, е глупаво решение.

Помислете си защо много хора се отказват от масовите медии. Основната причина е, че се чувстват подтиснати и притиснати от черна хроника, злободневие и откровена пропаганда. В това, че имат нужда от повече лично пространство. Разбира се, случаят днес е различен, но това не променя основната причина – натискът на повечето медии да притискат зрители и слушатели с целокупната мъка на света.

От относително дългия ми професионален и личен опит с медии, съм разбрала, че повечето хора разбираат от три изречения, стига те да са подплатени с факти. Останалото е пълнеж, който пълни балона на паниката. Е, понякога е необходимо да се повтори поне 100 пъти, но това не прави ценността на истината по-голяма. Тя е същата, публиката е различна.

Затова са ни нужни комедии, сериали, кулинарни предавания, научно-популярни филми, виртуални пътувания из музеи, концерти, театър….Сещате се, всичко, което ни кара да се чувстваме нормални, дава ни увереност, че животът ще продължи.

Накратко – няма кой да ме чуе, но моля ви, не ограничавайте достъпа до света отвъд извънредните обстоятелства. Това е важно, за да продължим след тях относително нормални.

Благодаря! Ген. Мутафчийски, марш от леглото ми, ще се радвам да Ви виждам сега само при нужда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.