Ноември 2020. Аз работя от вкъщи, ученикът ми се обучава от бюрото в кухнята, животът е спрял, но не съвсем. Влошеното качество на въздуха е още една причина улиците да пустеят, а пешеходците с маски да изглеждат напълно естествено по запустелите улици.
През 2019 г., още преди извънредната ситуация, забелязах, че наистина обръщам внимание на малките и големи знаци, че въздухът е мръсен, че мирише, че аз и близките ми не се чувстваме добре след усилен ден навън. За първа година започнах напълно осъзнато да не оставям дрехите да се сушат навън още с първите дни на есента, когато градът се връща в обичайния си ритъм, потърсих начини да огранича праха, който внасяме у дома, поинтересувах се от маски, с които да се пазим…Още тогава, преди маските да станат задължителна част от тоалета ми, потърсих информация как да остана здрав пешеходец. Така стигнах до няколко изпитани практики, които, поне аз вярвам, че ме задържат още дълго време извън колата, освен в случаите на пътувания на по-дълги разстояния.
Движа се по маршрути, които са озеленени или не съвпадат напълно или изцяло с активна пътна артерия
Аз работя от вкъщи и имам свободата да планирам своя ритъм според задачите си, които варират. Също така мога и се възползвам от техническите възможности за активни онлайн срещи, затова и планирам своите физически срещи и ангажименти в един или в два последователни дни, по възможност извън пик часовете, или на локации, до които мога да стигна с градски транспорт или пеша. Напоследък единствените хора, извън семейството си, които виждам наживо и навън, са продавачите в кварталните магазини и някой и друг родител на път за училище, или на площадката за игра.
Когато се налага да изляза извън обичайните си офлайн маршрути, с приложението Airlief, което обновява данните за замърсяването на въздуха в столицата, планирам пътя си по по-малки улици, през парк, градинка. Винаги има риск да се изгубя, затова ползвам навигация.
Разбира се, това не е решение за хората, които работят в офис – колкото и малко те са днес , или тези, които имат много ангажименти в града, но установих, че мои приятели в тази ситуация, по-бързо и лесно, дори по-евтино, стигат пеша или с метро, трамвай, автобус до основни точки, отколкото с кола. Това, разбира се, понякога е с цената на струпване на повече хора на едно място, или със стрес от често непонятното движение на хора и автомобили, но понякога се налага.
Личната защита на пешеходеца е негова лична отговорност
Много дълго се чудих как да не се връщам вкъщи, след ден навън с подмолна кашлица, с дрехи, които попиват миризми и прах от смога и трафика, и с лице, което вечер „плаче“ да се измие. Първо опитах да излизам с банданата на сина ми, но той бързо си я прибра, за да играе на пират. След това подхванах безкрайния си гардероб от шалове, с които да се крия устата, носа и да дишам само собствения си въздух. Но усетих, че трудно дишам, че очилата ми се запотяват, че това не е моето нещо. Междувременно маските станаха задължителни, така че друг реши дилемата вместо мен. Но все пак да нося ли маска навън, когато пешеходствам, дори и на отговорна социална дистанция? Маска срещу смога и маска срещу Ковид едно и също ли е?
Мартин Хайлезов, ИТ специалист и запален пешеходец, ми даде много ясен отговор на въпроса защо е важно пешеходците да използват маски в периода октомври-март и дори април, когато смогът е силен или сезонът на алергиите активен. Той от години носи маска с филтъра, когато налягането на въздуха е ниско, при смог, на открито, а отскоро и на закрито, заради предпазните мерки. За много пешеходци като него се оказа предизвикателство да намерят подходяща маска за градските си маршрути, подходяща и за затворени пространства, но за кратко време. „През зимата, когато навън има смог и сме вкъщи на затворени прозорци, дишаме чист въздух. Когато отворим прозореца, усещаме значително разликата и навън мирише на пушек – дим от печки и т.н. Същото нещо усещам, когато изляза навън с маската и по средата на маршрута си реша да я сваля за малко и да видя как е без нея – все едно отварям прозорец. Затова си носи маската насред смога и я свали в парка“, каза той и ми препоръча маска с достатъчно делови стил, която не дразни кожата на лицето, с достатъчно площ за дишане и с FFP2 (N95) сертификат, с филтър с активен въглен и уплътнение, ефективни срещу фини прахови частици PM 2.5 и PM 0,3.
Пешеходенето събужда добротворчество и щастие, ако го практикуваш смислено
Ползите от ходенето пеша са много – за здраве и тонус, като възможност на съзнанието да се изпразва и зарежда с идеи, за пълноценно общуване извън екрана. Открих, че когато ходиш пеш, виждаш хората и света по-ясно, различаваш малките стъпки, които можеш да направиш, за да промениш това, което те дразни. Една приятелка, на път за работа, през Борисовата градина, събира боклуците, които вижда по пътя си и ги изхвърля. Аз започнах да правя същото и се превърнах окончателно в активна гражданка. По пътя към училището срещнах нови усмивки и вече не се подминаваме неутрално…С малки жестове и пешком правим света си по-добър и приятен. И да, пеша съм по-щастлива. Разбира се, разчитам, че и другите мислят по този начин и че, макар и с маска на лицето по булеварда, да не пестим от усмивки. Те са заразно добро.
Снимка: https://www.eea.europa.eu/