Искам и си пожелавам това да е единственият път, когато ще пиша по повод предстоящите местни избори. Желая успех на всички кандидати, но определено ще се затруднят с гласоподавател като мен – лъган често, надявал се много, а за капак и активен гражданин, който вярва, че промяната се напроменява.
И така, в прекрасния съботен ден, поех заедно с малкия колоездач към парка, където да се опитаме да не сгази някой пешеходец, но да се забавлява на безопасно място.
Бях спокойна, слънчева,…в най-добро разположение на духа.
На алеята към входа на парка се опита да ме омае хубава девойка с брошури на кандидат Х. Отдясно на входа беше завардила агитката на кандидат Y. Отляво – шатра на кандидат Z, настоящ районен кмет, с когото се дебнем от години. С него комуникацията ни е на принципа от онзи виц за мъжа, на когото няма нужда да напомняте да смени крушката повече от два пъти годишно.
– Ела сега да видиш как мама ще се кара на един кмет – казвам на сина ми и ловко го отклонявам от батута.
– Здравейте г-н Z! Как сте?
– Здравейте! Имам добра новина за Вас – отпуснаха ми пари за осветление на 6 площадки! – отговаря той.
– Страхотно! А кога ще ми отговорите на писмото, което събира прах при Вас от почти 10 месеца? А кога ще…..- започва аз, готова да изпея репертоара си.
– А? Така ли… Аз съм казал на V да го направи. Ей сега ще му се скарам! Обади ми се в понеделник и ти пращам всичко!
Ах, този понеделник….
– Аз не искам да се карам нито с Вас, нито Вие с него…Фактът е, че не си изпълнявате ангажиментите. Не искам да Ви се обаждам в понеделник. Искам Вие да ми се обадите, защото ние Ви вършим работата да говорим с хората и да разбираме какво се случва преди Вас!
– Следващият мандат ще успея!
– Уважаеми г-н Z, 10 години не си наехте ПР или който и да е да, който да казва какво правите, от 4 години се гоним за едни и същи неща. Разберете ме, аз съм мила…
– Не сте мила, не ти беше това името.
Аз онемях за секунда и продължих:
– Да, аз съм Мая от Сдружение Безопасни детски площадки и на 27 октомври може да съм мила, но ще бъда много ясна. Желая Ви успех!
– Звънни ми в понеделник! Аз ще се скарам на V!
Тръгнахме се от предизборния пункт. Аз, убедена, че кметовете са като малките деца в градината – научават „не“ чак след като се опарят, а също са и без ясно понятие за време. Един мандат, един понеделник….И вярват твърдо, че с „ще се скарам на…“ , “ ще те обадя на…“ се решават всички световни проблеми. Няколко снимки с настоящи депутати във Фейса и хоп, гражданите са наши!
На 27 октомври бъдете мили, но ясни. Дори и да не се казвате Мила.