От какво има нужда една жена? Диамант? Любов? Може би да, може би не, но преди това тя се нуждае от доверен фризьор/фризьорка, козметик/козметичка и гинеколог/гинеколожка. Да не забравяме и майстор…на пералня.
Да започнем с грижата за косата. За повечето жени косата е символ на сила и носи създава или срива самочувствие. След като научихме, че боята за коса е универсален антидепресант, се оказа, че следващият най-важен въпрос за оцеляването на самочувствието е: „Да се подстрижа или не?“. И тъй като всички помним собствените си опити да се скъсим бретона или отрежем връхчетата, накрая всичко опира до умението на фризьора, за да изглеждаме поне малко както на картинката. Той подхранва или възпира лудостите ни, превръща ни от брюнетки в страстни скандинавски красавици и знае кога да спре машинката за подстригване.
Аз нямам голям опит с драстични експерименти с косата ми. Както наскоро си говорихме с една приятелка, и двете гравитираме около една форма от 4-и клас насам. Моята фризьорка стана семейна, при това приятелка, и благодарение на някои от съветите й, сме решавали не една не само коафьорска криза. В салона й синът ми яде броколи за първи път и следите от пюре по стената още личат. Тя му връчи и ножици в ръцете. Май търси чирак.
Познавам и достатъчно жени, които не пропускат да покажат всеки свой триумф или криза с промяна на цвета и дължината на косата си. За тях добрата грижа за косите от доверен фризьор е единственото спасение, за да не загубят своята сила като библейския Самсон. Затова, пазете фризьора си и не губете косата си.
Аз съм като куче следотърсач и когато се намеря доверена козметичка, я следвам, докато е в обсега ми на 1 час път. С последната дама се намерихме преди около 3 години и аз я следвам през три салона, защото е внимателна и умее както да говори, така и за мълчи. Това е много важно за клиент като мен, който не държи да разказва за ваканцията си, а понякога иска просто да полежи един час на кушетката. В същото време тя е експерт в работата си и ми помогна да се отърва от нездравословни навици. Уважавам я и за това, че не ми продава услуги или продукти на всяка цена. Долу търговците от храма на моето тяло!
С нея се разговорихме на лично ниво поне година след като вече ползвах услугите й. Естествено говорим за децата, но между другото и за световна политика и за филми и книги. Вярвам, че и за нея това е едно приятно разнообразие.
Най-трудно се намерихме с гинеколога ми. През разумния ми живот на полово осъзната жена съм сменила 3-4 лекари. Зарязах един от тях, когато на 25-годишна възраст ми каза, че ми е време за деца и намекна, че е готов да помогне. След това смених един-два, докато не срещнах лекаря, при когото родих и сина си. Той има студено сини очи, говори спокойно и малко, но прояви търпение да работи със страхлив пациент като мен. Родих, хипнотизирана от погледа му, и без усложнения.
Доверявам му се, защото знае кога знае, и кога да ме насочи към друг специалист.
Спомням си едно от първите ми посещения, след като разбрах, че съм бременна. Той каза: „Мисля да раждаш с упойка, какво ще кажеш? Хората не са я измислили, за да се мъчиш, а и аз искам да си спокойна“. Аз отговорих утвърдително и не съжалих. Получих отношението, което очаквах – грижовно, умерено и с достатъчно дисциплина, за да не се разпадна от вълненията си на първескиня.
И така, след като се сдобих с дете, се оказа, че няма да продължа живота си безоблачно, без майстор на пералня на един телефонен разговор разстояние. Не помня кой ми даде визитката на Данчо, но тя стои на видно място на хладилника, за да пази страх от разваляне на бяла техника. Данчо идва бързо, вади я монета, я кубче лего от барабана на пералнята и я връща към живота. Междувременно направи профилактика и на съдомиялната. Как да не обичаме Данчо…Когато сменяхме пералнята с нова, той дойде да я огледа и й нашепна нещо. Засега работи като…Данчо. Безотказно.
Снимка: https://pixabay.com