Мога да напиша много доводи защо четенето, разбирането и писането са важни умения. Едва ли е нужно, ако четете този текст, но понякога, особено ако имате дете, което сега влиза в образователната система, е добре да си припомните защо четенето, разбирането и писането са основни умения, които се създават, трупат, насърчават и развиват цял живот.

Кой кога прочете за първи път

Имало едно време…В моето семейство книгите винаги са били на почит. Майка ми е работила дълги години като библиотекарка, после в културна институция и все книги са ми били пред очите. Но аз се научих да чета на 7 години, въпреки че моето семейство определено ме е насърчавало да чета и по-рано. Тръгнах на училище, научих се да чета и …не спрях.

Моят съпруг е точно обратният случай. Неговите родители са били инженери и често са ходили в командировка, отсъствали са от вкъщи, а до първи клас го е гледала активно баба му Надка, която е била полуграмотна. И така хлапето останало без приказка отрано и на 5 години взело книгата с приказки на Николай Райнов и ред по ред се научило да чете. И той не спрял оттогава.

Нашият син взе най-доброто от двата подхода. Запалихме по четенето отрано, но аз, въпреки настояването на баща му и на баба му, не го притиснах да се учи да чете още на 5 години. Беше ясно, че няма да остане неук, защото е твърде любопитен и наоколо има много интересни източници на знания и с помощта и на детската градина, около 6-годишна възраст, започна да се бори със сричките, после да връзва думите в изречения, и днес, стига да иска, чете сам.

И го прави, защото въпреки вечерните приказки на татко, енциклопедиите са само негови и той държи сам ключа към знанието вътре в тях.

Четенето е удоволствие, но и работа

Аз обичам да чета…на ум. Рядко ми се получава да чета изразително, артистично, забавно на глас. Затова и много бързо се отказах от честта „приказка за лека нощ“. Съпругът ми, който обича да говори и има артистичен наклон, умее да „играе“ с гласа, с думите и му се получава. Но и за двама ни това освен удоволствие, е и работа. Не знам за вас, но четенето на енциклопедии, особено за динозаври, е изпитание за всеки родител и дори за професионален актьор, който умее да чете гладко сложни и дълги думи…Тези кратки описания обикновено вървят с още 10 въпроса, чиито отговори предстоят на следващите страници, и така…удоволствието става работа. Това с лекота се превръща в предизвикателство и работа за детето, което бързо осъзнава, че връзката между четене и разбиране не е лесна, но е зарибяваща.

Разбирането на текста не е само четене

Като дете и ученичка мразех да уча наизуст и да декламирам стихотворения, да помня конкретни цитати. В следствие това едва не ми „изяде главата“ на кандидатстудентските изпити. За мен по-важно беше и е да знам откъде да намеря конкретната информация и да я използвам аргументирано.

За първи път видях ясно връзката „четене-разбиране-писане“ в първите тестове по английски език, които се наложи да направя в езиковата школа. Там ми просветна, че има смисъл да се съпротивлявам интуитивно на зубренето в училище.

Затова и относително рано, още докато в детската градина децата пееха или слушаха кратки приказки, вкъщи преминахме на по-дълги истории тип „Петсън и Финдъс“ или „Пипи Дългото чорапче“, в които връзката между действията, тяхната последователност, следствие и причини са на по-задълбочено ниво. Спомням си как в колата четяхме любимата история за палачинковата торта на Финдъс и след това търсихме описаните предмети и места на прекрасната илюстрация, изпълнена с подробности, с часове. Това беше по-добрата версия на енциклопедиите за Вселената, динозаврите и машините, където се губех сред факти, които не познавах.

Четенето с разбиране води на писане с мисъл

Стените на дома ни носят следите от нашия поход към грамотността. Преди бяха дъска за илюстрации на сцени от „Хари Потър“ и „Междузвездни войни“ с първи разкривени надписи, а днес точно над леглото на сина ни има основни схеми на подводници, автомобилни двигатели и на Слънчевата система, разбира се. Аз, ние, нямаме общо с това! Тоест не сме го насърчавали, но синът ни слуша, гледа, чете, разбира и иска да надгради каквото чува, вижда, разбира. Не, той не е гений, но при отказа на родителите си да му четат енциклопедии и технически упътвания, реши проблема си, като се възползва от книгите у дома. И това ни спаси, когато бяхме затворени вкъщи заради извънредната ситуация.

Четенето с разбиране и писането с мисъл помага за запазване на разума

В тези два месеца на социална изолация вкъщи се чете много, гледаха се много филми и за моя изненада, нямаше скука от гледна точка на тематика. Още от първите моменти на паника и страх се опитахме да говорим с детето си ясно и конкретно какво се случва и защо е важно да стоим вкъщи. Четохме заедно и разсъждавахме, отговаряхме на болезнени въпроси, търсихме забавление и утеха в нови посоки на знание. Тогава напълно се простих с идеята за идеално боядисани и чисти стени, защото разбирането еволюира в неравно, но осмислено писане и чертежи. Приех това като добър знак, че в бъдеще той ще умее да различава важните факти и обяснения от плявата, и ще различава истинската от фалшивата информация.

Училището на бъдещето изисква умение за четене с разбиране

Със старта на първи клас прецених, че е време някой да канализира тази енергия и търсене на знания в умения, които да приложи в училище. Исках да дам на сина си възможност да се научи да чете с разбиране, да не зубри и да събира познание и емоции с удоволствие, без да препуска машинално из текста.

Така се насочих към курсовете по 🤓📚🌎#SmartyKidsЧетене на SmartyKids Лозенец-Стрелбище, където нашите приятели Алекс, Женя и Христо преподават. След демо урок при тях Митко се върна с още 10 факта за емуто и кенгуруто, с нови идеи за околосветско пътешествие и с гимнастика за ума за възрастни чрез анаграми. Аз не се възпротивих, защото си умирам за пътувания, но се затрудних при въпросите, та пак отворихме…енциклопедиите. Все пак ползите са повече – той чете още по-осъзнато, с видимо удоволствие да тормози закостенелите мозъци на възрастните наоколо с хитроумни въпроси тип „Минута е много“ и се опитва да пише с още повече въображение. А това е път напред за всички ни…засега с книга в ръка, после със самолет, влак, рейс, пеша…Началото е поставено с четене, а то е билет за бъдещето!