ОТ ПЪРВА РЪКАРодителство

3 март

В нашето семейство 3 март е двоен празник. На тази дата синът ми има половинка рожден ден, тоест днес отбелязваме, че става на 6,5 години. Ей, да си на 6,5 години е Голяма работа! Той е здрав, умен, ужасно много активен ….и е пълен с изненади. Той е човекът, който ме накара да преосмисля какво е да си патриот. Аз искам България да бъде по-добро място за живот, пълно с енергия и смисъл, защото той живее тук, ще учи, поне доколкото избере сам пътя си, тук, и ще дава смисъл на живота си пак тук, докато не избере посока. Затова ми е важно и аз да правя така че той да знае, че има значение какво казва, прави и оставя след след себе си тук, в България.

Аз вярвам, че ние сме граждани на света. Имаме свободата да избираме къде да пътуваме, учим, съграждане дом, работим. Нашите родители са били лишени от този избор. Те са имали родина и държава, съчетание 2 в 1, което не винаги е било добра комбинация. Ние правим разлика между двете и това е хубаво, защото ни дава шанс да сме граждани с мнение и да създаваме родина.

В училище бях зле по история. Трудно помня дати и имена, и се справях, само защото обичам истории за хора, с действие, диалог, да ги чета като приказка. Но учебниците не предлагаха това. Осъзнах стойността на историята като летопис, като памет, след като излязох от рамките на образованието и сама потърсих различни гледни точки, преживявания, които да почувствам и премисля.

Синът ми има късмет с баща, за когото историята също е история, и му я разказва и анализира, без да го кара да я превръща в дати или имена, лозунги по задължение. Често спори с фактите, и търси друго мнение. Гледаме филми, четем, ходим по музеи, даваме му преживявания за храна за размисъл. Не се стремя да го направим патриот по учебник, а човек, който знае цената на това, което е било, което има, което прави. И му давам избор да си създаде родина, без да му натрапвам държава. Когато ни пита защо на герба има лъв, а не съблезъб тигър, обясняваме. Когато иска да отидем на военно гробище, отиваме. Ходили сме в розоварна, в село, изаставено от хората заради голевия град, в музея на социализма. Четем за битки и за герои, но не спестяваме и мрачната страна на живота по време на война и при принуда – очеляването, в което няма нищо героично, а е належащо. Не сме изкачвали Шипка на 3 март, защото не вярвам в масовите прояви на почит.

Аз вероятно ще прекарам целия си живот в България в интересни времена, които ще оставят отпечатък. Аз мога и искам да оставя добър отпечатък, не с геройство като по време на война – това е оцеляване, а с малки стъпки, които да покажат на детето ми, че всяко дело в полза на по-добър живот тук и сега има значение.Егоистично е, но всеки патриот е започнал с нещо лично, което е превърнал в мисия за много. Добрият живот е голямата цел на всеки патриот. И тя изисква усилие. От всички. За да има родина.

Снимка: https://www.needpix.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.