Коментари

Летни вини

Ще запомня това лято с вината. Нямам предвид прекрасната напитка на боговете, а вината, която всички търсят, за да оправдаят насилието, което се развихри като лятна буря и удари най-уязвимите – деца, жени, възрастни хора, животни.

„Ох, стига си драматизирала“, ако си мислите това, разбирам ви. Но тъжната истина е, че вместо да потърсим и разпределим помежду си отговорността за това как да опазим живота, ние си посипваме главата с пепел и приключваме тежката тема бързо като чаша изстудено шардоне в гореща вечер. Грубите разпити от журналисти на жертви и палачи, подсмърчането и сълзите, когато четем или гледаме какво се е случило, не водят до нищо градивно.

Ден-два след поредната трагедия вече сме достатъчно спокойни да продължим напред, защото сме проявили съпричастност, а и не се отговорни за случилото се. Отговорни са институциите, родителите, семейството на засегнатите. Ние си имаме наши грижи.

Това е хем така, хем не съвсем. Ние не сме убили никого, затова не сме виновни. Но ние сме отговорни, че търпим безнаказаност, безхаберие, безотговорност, недостиг на човечност, които позволяват злото да вирее. Както казва Едмунд Бърк: „За да победи злото, достатъчно е само добрите хора да бездействат”.

Ние, „добрите“ хора, бездействаме. Повечето от нас пият вина без ограничения, защото е лесно, вкусно и пивко. Някои остават трезвени и да поемат отговорност. На тях вината им тежи и те задават правилните въпроси по-тихо, но на правилните хора. Питат: „Какво да направя?“.

Ще ми се тази лятна буря да не е предвестник на зима, когато всички са виновни, но малко са отговорни. Вината нагарча и не е вкусна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.