Наскоро синът ми научи първия си урок за приятелството. Едно от децата, с които си играе, използваше факта, че е по-едро, за да бута, удря, да налага игри на всички останали, в които той винаги е първи .
След поредната подобна игра обяснихме на детето си, че ако иска това да се промени, трябва или да избягва въпросното дете и да потърси друга компания, или да му покаже ясно, че няма да играе по правилата му, но не и да се бие или да прави мръсни номера. Скоро настъпи промяна: въпросното дете се смири и започна да търси компанията на другите, защото неочаквано се оказа сам сред никого.
Виждам много хора, които не се страхуват да говорят за нещата, които искат да променят, да поемат риска за това. В нашето смутно време има хиляди малки и големи проблеми, които изискват решение, така че каузите за промяна буквално са "на промоция". В същото време твърдя, че сме в ситуацията на "много вождове, малко индианец".
Гласовете на новите будители се чуват силно, но често отекват в полупълна или понякога празна стая. Тълпата внушава събуждане, много хора отварят очи, но за какво? За да намерят повод за повече омраза и (себе)отрицание, или защото разбират причината, повода и следствието от промяната, към която се стремят?
Време е да преброим не будителите, а събудените, които разбират защо е нужно да мислим, действаме, споделяме, рискуваме. Както наскоро една приятелка каза: "Къде са хора, които знаят защо и какво правят, а не припяват наизуст...".
Моето дете разбра от няколко случки и разговора, че има решение на ситуацията, което изключва боя, омразата и отрицанието или самосъжалението. То постъпи по-мъдро от мнозина възрастни, които се надкряскват от безпомощност. То помисли и направи ход напред. И ние бяхме впечатлени.
Няма нужда от настръхнали жени, които мразят мъжете, и от мъже, които мразят жените. Няма нужда от кресливи и безпомощни майки, а още по-малко от страхливи политици. Ако гласовете на всички тях отекват в празна стая, или потъват в безпаметна глъч, и събуждането, и промяната няма да се случат.
Няма нищо по-тъжно от обезверен будител, който е загубил ищаха си за промяна. Будителят, който не вижда след себе си поне един смислен събуден, рано или късно умира.
Наесен се броят събудените. Около мен имат много смислени и събудени хора. Аз също съм будна.
Честит празник!