Петък

Понякога е трудно да си петък. Краката натежават, мислите – олекват. А съботата те подпира: „Бързай!“ Неделята те гледа тежко… Понякога е тежко да си петък. Сърцето тупка учестено, че „време не остава“…. за игри, закачки, питиета, нощен смях или въздишки леки… Понякога е трудно да си петък. Очите се затварят още в 9. А […]

Не знаеш

Не знаеш нищо, мамо – каза той. Не знам, и двамата не знаем, но имаме куража да научим. Да следваме мечтите ти, ще борим змейове, спасяваме принцеси… Огньове ще прескачаме, а после локви… И всичко ще научим, даже повече. Защото ще сме двама – аз и ти: момчето с меча и неговата дама. Кога ще […]

Кафе

Предпочитам кафето си с мляко. Да пробие нощта, да засъскат горещите камъни, по които ще тръгна след час. Вече съм стара за спринтове, дните са дълги за късо кафе. Кафето се пие на глътки: сладка надежда, горчива реалност, кисела жилка за нови премеждия. Обичам кафето си сутрин… в дълбоката чаша с лалета. След първата чаша […]

Пътуване през времето

Вчера пътувах в автобус към Студентски град. Срещу мен седеше моето 15-годишно аз и приятелят му. Момиче с къса дънкова разкроена пола с копчета отпред, с голи крака, обути в бели маратонки. Дългите й светли коси се спускаха над раницата на гърба й. Разсеяна, с чисти очи, с приятна и леко глуповата усмивка. Вероятно не […]

Пролет време идва!

Вървя по път от мартеници, които бъбрят с пъпки. Клоните понасят трудно врявата на своите деца, но ги понасят: къпят се във срамежливо слънце. А птиците са толкова нетърпеливи: цяла зима клюки как да ги разнищят… тихо. Дъждът досажда на един котак, разчорлен, уморен, щастлив. И той се събудил…за любов. Сега отмаря и предупреждава: „Аз […]

Какво е да си майка

Майките споделят. Майките имат нужда някой да ги изслуша. Майките имат толкова много да кажат и всяка от нас има своята истина. Ние споделяме и имаме мнение. Ние водим словесни битки за бъдещето на децата, както и за куп несъществени неща, които да ни въздигнат от „майка“ в „майка жрица“ на пазаруването, готвенето, отказването от […]

Дупка в чорапа

Последните няколко месеца бяха тежки, ок, предизвикателни, по модерному. Много работа, грижи в вкъщи….и съдбата започна да ми дава малки знаци, че нещо не е наред. Започна с невинни прояви на домашните духове. Виното в чашата ми рязко се развълнува и висока приливна вълна заля стената, пердето, покривката. Скоро след това стъклената Последните няколко месеца […]