Социалната еманципация не е порок

Написах този текст няколко дни преди рождения ден на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Създадохме го като Фейсбук инициатива преди около три години и това е едно от начинанията, с които се гордея както в личен, така и в професионален план. Пиша този текст с любов към момичетата, с които се събрахме по неволя и станахме […]

Източник: https://pixabay.com/

Почеркът

В понеделник, докато кихах, кашлях и не говорех с никого по здравословни причини, подготвях статия. Заради темата научих нова дума – естерифицирам. Това е термин от хранително-вкусовата промишленост, свързан с обработката на някои масла и мазнини. Не знам дали отново ще ми се наложи да използвам тази дума, но я писах и произнасях на глас […]

Нека да е лято!

Снимка:fshoq.com Източник: Мама Нинджа Юли е, горещо е, и всъщност, макар че има достатъчно житейски опит с жарки пловдивски лета, предпочитам да съм на сянка. Като изключим жегата, аз обичам лятото, но не заради ваканцията, морето, мидичките и динята със сирене. Обичам лятото, защото: – през лятото НЕ готвя! Всъщност и мъжът ми не готви […]

За кожата на един Григор

За кожата на един Григор

Както може би знаете, аз имам лично отношение към Григор Димитров. Той е като част от нашето семейство буквално още преди появата на сина ни, но след това заради и с него сме преживели много. Вкъщи го гледаме, както се отглежда дете – с внимание, съчувствие, гняв и т.н. Дори започнах да получавам нотификации от […]

Сухота на очите

На очите ми с любов

Аз съм пристрастена към компютъра си. От това страда не само стойката ми, но най-вече – очите ми. Нося очила постоянно и като повечето очилатковци понякога смятам, че това е достатъчна грижа за прозорците ми към света. А всъщност не е. Имам много грехове към очите си: често очилата ми са на петна, друг път […]

Петък

Понякога е трудно да си петък. Краката натежават, мислите – олекват. А съботата те подпира: „Бързай!“ Неделята те гледа тежко… Понякога е тежко да си петък. Сърцето тупка учестено, че „време не остава“…. за игри, закачки, питиета, нощен смях или въздишки леки… Понякога е трудно да си петък. Очите се затварят още в 9. А […]

Не знаеш

Не знаеш нищо, мамо – каза той. Не знам, и двамата не знаем, но имаме куража да научим. Да следваме мечтите ти, ще борим змейове, спасяваме принцеси… Огньове ще прескачаме, а после локви… И всичко ще научим, даже повече. Защото ще сме двама – аз и ти: момчето с меча и неговата дама. Кога ще […]

Кафе

Предпочитам кафето си с мляко. Да пробие нощта, да засъскат горещите камъни, по които ще тръгна след час. Вече съм стара за спринтове, дните са дълги за късо кафе. Кафето се пие на глътки: сладка надежда, горчива реалност, кисела жилка за нови премеждия. Обичам кафето си сутрин… в дълбоката чаша с лалета. След първата чаша […]

Пътуване през времето

Вчера пътувах в автобус към Студентски град. Срещу мен седеше моето 15-годишно аз и приятелят му. Момиче с къса дънкова разкроена пола с копчета отпред, с голи крака, обути в бели маратонки. Дългите й светли коси се спускаха над раницата на гърба й. Разсеяна, с чисти очи, с приятна и леко глуповата усмивка. Вероятно не […]

Пролет време идва!

Вървя по път от мартеници, които бъбрят с пъпки. Клоните понасят трудно врявата на своите деца, но ги понасят: къпят се във срамежливо слънце. А птиците са толкова нетърпеливи: цяла зима клюки как да ги разнищят… тихо. Дъждът досажда на един котак, разчорлен, уморен, щастлив. И той се събудил…за любов. Сега отмаря и предупреждава: „Аз […]