КоментариЛични

За времето и хората

Един следобед, до контейнерите до нас, намерих два-три кашона с напълно здрава покъщнина – чинии, чайници, чашки, като от скрина на баба…Аз съм малко Плюшкин на тази тема и набързо „откраднах“ малко чеиз или нечии спомени. По-късно се върнах, повторих и споделих информацията в една група с други Плюшкини. Час по-късно някой беше изхвърлил всичко в казана и счупил нечий живот на парчета. Почувствах се ужасно.

Искам да уточня, че за мен миналото, и на 50 години, и на 10, а дори и на месец, не е обвито непременно в булото на невинността, радостта и изобилието. То е и горчиво, и сладко, но е важно, защото е богато на уроци.

Затова и когато вчера видях куп изоставени снимки, черно-бели, от онези преди телефоните, и преди малките цветни фотоапарати, се спрях. Спрях се със сина ми, обясних му какво е това и после подредих хартиите с избелелели спомени от трапеза на същото място. Нямах сили да ги спася. Изпитах свръхесстествена възбрана.

И въпреки това ми стана горчиво. Много и ужасно бързо препускаме през дните си. Нямаме понятие за спомени, защото се сливат в едно скролване по екрана на телефона. Рядко си създаваме ритуали, защото нямаме време да ги спазваме.

Аз не искам да пазя спомени, но искам да запазя важното минало, което ще ми даде бъдеще. Ще ми даде усещане, че ме има.

Че не съм сама, а съм дъщеря, сестра, внучка, правнучка…Нишките на времето са тънки като косъм коса, но могат да издържат теглото на цял живот. Понякога се късат лесно или ги режим, важното е да знаем защо. Страхувам се, че ги губя, тези коси от време, и затова събирам истории. И между тях, като между страниците на книга, крия собствените си отметки живот. Дано някой, ако някога ги намери, не ги изхвърли, а вземе от тях своите липсващи парчета живот.

Затова реших да помогна на някого друг, някого с минало, изхвърлен от нашия обикновен живот, да има още мегдан за спомени. Тази година избрах да подаря коледни подаръци на възрастни хора в нужда в рамките на НПО „Операция Плюшено Мече“ . Купих яркочервена „мадамска“ чанта за жена, която едва ли излиза по-далече от парка. Но всяка жена има нужда от нещо червено. Има нужда да си създава истории и да е част от нечия история. Да плете, да къса, да реже нишките на времето, но да го има. И някой, някъде, някога да я помни.

Снимка:https://pxhere.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.