ОТ ПЪРВА РЪКАСподелено

За жените и кашоните

Жена - предприемач и мъж - предприемач

Днес сутринта бях част от организационния екип на бизнес събитие. Екипът ни е женски и работи яко цяла година за това конкретно събитие. Отидох на мястото на събитието 10-на минути след колегите. Всички бяха там, включително подкрепление при регистрацията от един непознат за мен младеж, явно нов служител.

Две колежки с уважителни за случая рокли и токчета мъкнат от друго помещение кашони с хартии. Младежът стои зад регистрационната маса и прилежно подрежда папки. Нищо лошо, но кашоните не свършват, а младежът продължава да аранжира. Дали чух: „Да помогна с кашоните? “ Дали някоя от моите колежки, включително и с по-висок ранг в йерахията, каза: „Би ли донесъл програми?“. Не, не и не. Да, ама не. На третото връщане с кашони отидох и му казах да дойде с мен и да ми помогне. Момчето дойде, помогна, казах „благодаря“.

Защо разказвам това? Идват празници. Стотици, хиляди жени като мен и вас ще направят чудеса от храброст, за да създадат още повече уют, топлина, любов у дома. Правим всичко това, за да има достатъчно. Но ние сме си самодостатъчни. Междувременно тези жени ще наваскват с изостанали и спешни проекти преди Коледа, ще ходят на детски тържества, а може би и ще намерят време за себе си, за да изглеждат супер на служебното парти. Нищо необичайно.

Обичайно е да носим по няколко торби, деца, тротинетка или шейна. Всичко заедно.
Обичайно е да стоим прави в автобуса, заради децата, възрастните, зяпащите в телефона.
Обичайно е да си купим бормашина и чук, веднага щом заживеем самостоятелно, защото сме мъжки момчета. Аз си купих стълба.

Обичайно е да не искаме помощ, защото можем сами. Не е нужно. Не трябва. Никога няма да сме заедно и да има достатъчно, ако не подадем ръка, ако не поискаме помощ. Ще си останем мъжки момичета, но никога няма да бъдем жените, които искаме – силни, но обичани, любящи и уважавани.

Ние сме си самодостатъчни, не защото е хубаво, а защото сме принудени. Нека си го признаем и да кажем „достатъчно“ там, където идва мястото на другия и другите до нас.
Пожелавам ви на тези празници да сте достатъчни за другите, за да преценят и те дали и колко са самодостатъчни. Достатъчно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.