Нещото на 2020

Преди няколко дни гледах един от онези женски филми, които гледаш, за да се посмееш, поплачеш…такива работи. Там, в една сцена героинята пътуваше със сестра си към летището, за да отиде при любимия си на края на света. Тя ѝ каза: „Постъпваш правилно, ти беше нищо преди него“. Тази реплика ми се загнезди в съзнанието.

Аз бях Нещо и преди 2020 г. Казвам го с цялата отговорност и самочувствие, което заслужават опитите ми – успешни и провали, да живея като добър човек, да обичам, да отглеждаме добро и умно дете, да работя качествено. 2020 г. ме направи Нещо и половина. И то каква половина! Половината ми мозък пише, другата е в час по математика онлайн. И, а-ха, да отговоря вместо Мая от класа на сина ми. С едната ръка чистя, с парочистачката, а с другата събирам войници, танкове и лего части от цялата къща, която е площадка за игра. С едното ухо слушам как се учи шах онлайн – оказа се доста шумно занимание, а с другото слухтя дали котката не унищожава елхата. И това е само началото…

Установих, че да не спя нощем има и добри страни – взривена от внезапната тишина след ден вкъщи с всички и с цял клас през слушалките, мога да измисля какво ще обядваме и вечеряме поне за три дни напред, да ми хрумнат новите теми за писане, да сглобя мейл до клиенти, и между другото, да си спомня къде сложих празничните салфетки от миналата Коледа. Та, кажете, не съм ли Нещо и половина? Между другото, домашните са много сладки, когато спят…А диванът е диван и половина, щом може да издържи толкова скачане, ритане, самоосъжаление и енергия.

Ако бъда сериозна, наистина вярвам, че 2020 г. ме направи Нещо и половина. Научих се да готвя поне 10 нови манджи, да чистя и с очи на гърба, да понасям професионалните победи, загуби, „да“ и „не“, по-мъдро и без излишен шум.

Онази гад стои далече от нас, и съм ужасно благодарна за това. Обичаме се истински – в добро и в зло, в пандемия, и в карантина, с маска и без маска, с дезинфектант, за всеки случай. Поплаках си, покрещях си, страхувах се, радвах се, скърбих, давах и взимах смелост назаем, и така…ето ти цял половин живот за една година. Знам колко са важни малките жестове, и сега имам апетит и половина за живот и за любов към детето си, към любимия, към семейството и близките си. Жена и половина.

2020 г. – малко ти остана. Уморена си, поспри се, и ни остави, преди да стана повече от Нещо и половина. Нямам време и желание за повече. На сбогуване ще ти кажа: „И преди теб бях Нещо, а сега съм Нещо и половина. А ти – ти ще си останеш 2020 г. Така че – знаеш къде е вратата. Аз си запазвам половината, но не искам повече“.

Снимка: ScienceGiant от Pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.