ЛичниРодителство

Огледалце, огледалце от стената

Автор: ©

Харесваш ли се? Ако някой ме попита, ще се затрудня да отговоря. Дали да отговоря с дългата версия или с кратката, с учтивата, или честната версия.

Тази година ми се наложи да си отговоря на този въпрос. Без да съм преживяла сериозни здравослоовни, професионални или лични препятствия (ех, каква хубава дума – бях я забравила), преминах през собствени избори, които ме изправиха пред огледалато ми – физическо и вътрешно.

Вкъщи имаме едно голямо огледало, което удобно скрива пантофите, когато се оглеждаш с официална рокля, и в същото време стои в един по-тъмен и тесен коридор, така че можеш да го подминеш, без да се обиди. Аз му отделям секунди от времето си, защото с него се познаваме и в болка и в радост. Така че често го подминавам, за да не си кажем всичко, а от това понякога боли.

Преди няколко седмици се наложи да се върна за около седмица в дома на родителите ми, за да гледам баба ми. Майка ми има светла спалня и голямо и високо огледало в цял ръст, точно до прозореца. Тъй като му бях нова, то веднага ми намигна и каза: „Маце, как си?“. В продължение на седмица яла шоколад, или салата, седяла цял ден в дивана и работила, или прекарала деня в движение, с новото ми „гадже“ флиртувахме. Флиртът беше само физически, защото съм късогледа и не намерих време да се вгледам във вътрешното си тяло, в изборите си, в бръчките и любовните връжки. Но това преживяване ми даде нова перспектива към самата мен – разбрах, че което и да е огледало те пречупва през светлината и тъмнината, през очите на другия и т.н.

Върнах се вкъщи и казах „здрасти“ на моето огледало. То ме посрещна ведро, с отпечатъци от детски ръчички, забулено с лек прах, умърлушено от полумрака, в който живее. Погледнах се, познах се и си казахме някои истини в см, в грамове, в любов и в грешки и в заблуди. Казахме си „обичам те“, такива, каквито сме. И продължихме да се променяме. Двамата, – и аз, и то.

Аз продължих с промените, с фитнеса за ума и тялото, които започнах, за да си кажа „обичам те“. Няма да споделям резултати в селфита, но получих потвърждение за положителни промени в напълно неочакван момент. Пазарувам онлайн и ,за да преценим с моята онлайн приятелка едни мерки, си направих селфи. Резултатът ме изненада. Аз видях нещо по-добро от преди. Видях, че светлината и тъмнината в мен постепенно постигат баланс. Почувствах се за миг като Мишел Пфайфер от „Звезден прах“ в момента на трансформацията й в красива вещица. Е, не съм вещица, и магията ми не се изчепва толкова бързо, но аз се променям и макар и късогледа, виждам светлина.

Това е. Ако някой ме попита: „Харесваш ли се?“, бих отговорила: „Ще“.

Снимка: http://naganako.openphoto.net/gallery

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.