Тя работи поне по 8 часа на ден по различни проекти. Говори много по телефона, офисът е лаптопът и интернетът е „хлябът наш насъщен“, извинете богохулството ми. Доброволец е и отдава поне 2 часа на ден на каузата си, през уикендите често е някъде. Когато роди детето си, на 6-тия му месец вече се оглеждаше за работа, защото бебешкият режим 24/7 се оказа пагубен за мозъка, съзнанието и душата ѝ. Оттогава, а и преди това ръцете ѝ все са заети с нещо.

С нещо, но не с шиене, готвене, чистене…Къщата ѝ е подредена и чиста. Чиста, но не чак толкова, че да ви покани да ходите с бели чорапки, защото скоро ще са сиви. Нито да предложи тристепенно меню на семейството си за вечеря всеки ден. Кухнята я зове по необходимост и по-рядко по вдъхновение, но с мъж и дете кулинарните битки, победи и загуби стават неизбежни.

Прането отлежава почти седмица в гардероба…Пералнята бърбори като стара клюкарка през ден, макар че тя се е зарекла да разреди пранетата и да чака да запълни барабана докрай заради скъпата и ценна вода.

Наскоро разреди сериозно гардероба си с офис облекла, защото се оказа, че повечето рокли и панталони спят зимен сън n-та година. Остави си няколко универсални комплекта облекло за делови срещи и Скайп разговори, и облекчи сериозно бюджета. Купи си маратонки или „сникърси“, както им казват, удобни дънки, клин, рокли за игри навън с детето. Откри, че суитчерът е много хубаво нещо, а раницата must.

Сама се нарича „квартална“, защото всички продавачи в съседните магазини, ателиета за услуги я познават по име, а разходката до центъра на града или по-далече се случва….рядко или при необходимост от служебен характер. Има дни, в които не стига по-далече от детската градина, площадката за игра и бакалията на ъгъла. Рядко ще я видите в кварталното кафе или на фризьор, излиза, когато има време, но не си губи времето, както се очаква понякога от „кварталните“. Разбира се, държи да изглежда добре и не изнася дори боклука с домашния си спортен екип. Светът е твърде суров към „кварталните“ жени с анцунг и кокче на главата.

О, забравих, тя е и активна гражданка – тоест, по-мило казано, досадна леля, която се кара с общината за тротоара с коли по него и за счупената катерушка. Ужасно досадна жена! И на протести е ходила, и не си мълчи, когато има мнение за важните неща.

Тя работи от дивана или на кухненската маса и много държи на работното си време и график. Смята, че времето като професионалист е много ценно и не бива да се отменя или нарушава, освен при нужда. Дисциплината при фрийлансъра се учи трудно, устоява се тежко и се брани до последно. Разбира се, има почивки за пазар, за събиране на дрехи, за готвене, за грижи за детето, но това е като обедната почивка на ходещите на работа в офис. Кратки и с ясна идея. Времето е пари, независимо къде и как се вадят.

Тя е майка и работи от вкъщи, защото знае, че това е облекчение, когато трябва да заведеш детето си на карате, на математика, да го гледаш през ваканциите или, ако е болно. Тя осъзнава, че ще я запомнят вероятно като майка, но не иска да я титуловат „мама вкъщи“. Тя се бори по-трудно за митичния баланс между кариера и време за семейството, защото не напуска никога офиса си, и не напуска дома си също. Времето с близките е ценно и зависи само от нея. И от сянката на работата, която е в вкъщи. Отдавна знае, че, за да е добър родител, трябва да е нещо повече – човек със собствена сянка, а не сянка на детето си. Затова се бори за всяка минута за семейството. Възхищава се на майките, посветени изцяло на децата си, но това не е нейният избор.

Както една умна жена написа преди време, интернетът „уби“ домакинята. Тя, нашата героиня, не е домакиня. Никога не била. Ако каже, че домакиня, това ще е несправедливо към жените, които наистина са се отдали на дома си и им се възхищава за това, което са постигнали. От тях краде я рецепта, я хитринка за чистене на петна, я ново занимание за детето или за семейството, препоръка за лекар, хотел…

Съпругът ѝ я насърчи да излезе от неизбежната роля майка-домакиня-любима веднага след като забеляза, че тя губи думите за възрастни в речника си. С удоволствие се отдаде на ролята си на баща и прави кафето сутрин и палачинките в неделя.

Тя не е типична работеща майка, която се надпреварва с трафика в 18,30 часа. Предпочита да работи сама, или в малък екип, да има свободата да разполага с времето си, да носи на раменете отговорността за решения, които излизат с името ѝ. Не шофира, но пътува, когато се налага, носи същите тежки торби и раници през града.

Тя си пази и цени отпуските. Половин ден в разходка в парка, час във фитнеса или на кино, безцелно цъкане или пазар в нета, няколко дни извън града в моменти на застой…Никой не ѝ подписва заповедта за отпуск или болничния, но знае колко струват. Час по час.

Тя не е кариеристка, но е амбицирана да остане в надпреварата, защото на пазара на свободната инициатива никога нищо не е сигурно. Работи здраво също като в офис, но по суитчър и дънки. Научи се да приема спокойно откази, да бъде гъвкава, да се учи в движение и да си плаща за уроците. Като всички останали, но без да ѝ съчувстват твърде дълго.

Тя не е и „мама вкъщи“, защото се очаква, че мама вкъщи е на разположение на всички. Тя не е, но е мама. Няма шеф, освен вероятно детето ѝ, и знае, че няма заместник. Нито в работата, нито вкъщи. Може да организира почивки, извънкласни занимания, покупки, да управлява живота на семейството си, но предпочита да споделя тази отговорност и преживяване. Затова е семейството.

Тя не е…

Ставаха твърде много „не е“, нали?

Коя е тя? Свободната професия и интернет създадоха възможности, които преди 40 години са били лукс, макар че и тогава е имало професии като преводачи на хонорар, артисти, журналисти…В същото време няма технологично изобретение, което да замени майката, жената, която се грижи за дома и готви, пазарува, човекът, който обича…Тя не знае коя е за статистически цели, но може да каже коя е… понякога, днес, утре, вчера. Тя е….

Коя е тя? Коя си ти?