Споделено

Дупка в чорапа

Последните няколко месеца бяха тежки, ок, предизвикателни, по модерному. Много работа, грижи в вкъщи….и съдбата започна да ми дава малки знаци, че нещо не е наред.

Започна с невинни прояви на домашните духове. Виното в чашата ми рязко се развълнува и висока приливна вълна заля стената, пердето, покривката. Скоро след това стъклената Последните няколко месеца бяха тежки, ок, предизвикателни, по модерному. Много работа, грижи в вкъщи….и съдбата започна да ми дава малки знаци, че нещо не е наред.

Започна с невинни прояви на домашните духове. Виното в чашата ми рязко се развълнува и висока приливна вълна заля стената, пердето, покривката. Скоро след това стъклената бутилка със зехтин се завъртя в страстно сиртаки на пода. На Бъдни вечер скок на огледалото за малко да ни обрече на 7 години нещастна любов. За капак ябълковият оцет беше толкова запленен от уханната смес за тиквеник, че изплака няколко сълзи върху нея.

Домашните духчета се налудуваха, аз намерих нова тема, с която да досаждам, и вероятно щях да забравя всичко това, ако не бяха чорапите ми. Големият пръст на десния ми крак проби всички чорапи и чорапогащници, които обух. До един. На едно и също място, дори и след само един час носене, пръстът ми се изправяше горд и ме гледаше осъдително.

В началото го пренебрегнах. Недовиждам, нямам създадени навици за изящен педикюр. След като пръстът проби и любимите ми нови чорапи, предприех мерки – подрязах го. Но той отново надигна глава, извинете, нокът, и осъдително ме изгледа, така както може само дете, което ти е сърдито. Обвинителният ми пръст ми каза: „Спри! Ако не го направиш, ще те оставим да (при)паднеш точно преди Коледа!“.

И аз спрях. По-точно планирам да го направя, защото имам две възможности: да се справя със симптома на скъсаните чорапи е лесно – ще закърпя дупките, (всъщност не е – пословично несръчна съм с иглата), мога и да отида на педикюр. Ще си купя нови чорапи.

По-трудно е да „закърпя“ себе си, да направя изящен гобленов бод, с който да избродирам своята 2018 г. без скъсани от умора чорапи.

Затова дни преди Нова година ще си подаря ден без чорапи, ще си простя дупките, ще се позабавлявам с домашните духчета, и ще се вслушам в големия пръст: „Стъпи здраво на краката си и ще стигнем далеч“. Дано го омилостивя и заедно отново поемем нагоре, без да се гледаме строго през дупка.

Статията е публикувана в MamaNinja.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.