КоментариЛични

На очите ми с любов

Сухота на очите
Сухота на очите

Аз съм пристрастена към компютъра си. От това страда не само стойката ми, но най-вече – очите ми. Нося очила постоянно и като повечето очилатковци понякога смятам, че това е достатъчна грижа за прозорците ми към света. А всъщност не е.

Имам много грехове към очите си: често очилата ми са на петна, друг път заспивам с тях, а често се сещам, че не виждам добре или замъглено, чак когато вече е време да сменя диоптъра.

Но най-сериозното, макар и уж дребно престъпление, е, че досега не обръщах сериозно внимание на сухотата. Отскоро усещам буквално всяко движение на клепачите си - неприятно е като стържене с трион и може да провали съзерцанието на най-красивата гледка.

И така, след като известно време отричах, реших да потърся решение на проблема със замъгления поглед и стърженето на клепачите.

Предприех няколко малки, но важни стъпки за това очите ми да се чувстват по-добре, а аз да виждам по-ясно.

Мигай, мигай, мигай

Под „мигай“ няма предвид да давате ляв или десен мигач на завой, кога шофирате, а най-буквалното – да мигам по-често. Лекарят ми даде този прост съвет и ме накара да напиша 5 реда „мигай“, за да го запомня.

Чрез мигането се овлажнява и насища с кислород роговицата на окото. За една минута човек мига по 10-15 пъти, а един „миг“ трае средно между 100 и 150 милисекунди.

Но когато работим непрекъснато пред екран или се взираме в него, забравяме да мигаме. Затова мигайте и вие, и очите ви няма да скърцат!

По-малко екрани, повече природа

Всеки, който носи очила, а и всеки, който работи с компютър, знае, че на около 45 минути се полагат 15 минути почивка. Аз префасонирах това правило по свой вкус: ако няма неизменна нужда да гледам екран, не го правя.

Така установих, че да говориш с хората на живо е много по-интересно от това да пишеш постове. Да зяпаш през прозореца е по-продуктивно и зареждащо, отколкото да търсиш вдъхновение в Фейсбук. Четенето на книга също носи повече и дългосрочни ползи от взирането в лаптопа или смартфона...

Затова, защо да изтощавам очите си с дигитална агресия? За да не остана в сферата на добрите намерения, си свалих мобилно приложение, което пищи, щом прекаля с взирането в екрана на лаптопа. Постепенно свикнах с него и сега прекъсвам работа преди да се появи досадното око на телефона ми. Ето, пак светна!

Вода, вода, вода

Както повечето хора, и аз не пия достатъчно вода. Пия кафе и чай, но водата оставям за накрая. Разбрах, че за очите тя е важна също толкова, колкото и за кожата например.

Затова се заредих с цветна чаша с вода с лимон на бюрото и започнах да пия често, но по малко. И така успях да стигна до 2 литра вода на ден! Скоро почувствах разлика не само в очите, а и за радост на очите на другите.

Също така си позволявам по-често и да хидратирам очите си по естествен път – достатъчно е да обеля една глава лук... Все пак предпочитам сълзите от радост или от силна емоция, предизвикана от филм или книга. Важното е вода да се лее!

Лутеин, повече лутеин и ...FloraGlo

Открих, че и аз като повечето хора не приемам достатъчно храни, богати на лутеин – обичам домати, моркови, спанак и броколи и яйца, но те невинаги са част от всекидневното ми меню, също както червената боровинка например.

Проучване по въпроса ме доведе до видео в Youtube, в което се обясняваше действието на опасната т.нар. „синя светлина“. Тя е част от естествения спектър, държи ни будни, но най-силно се излъчва от устройства с дигитален дисплей като: лаптопи, екрани на таблети, на смартфони, на LED/LCD телевизори и др.

Тоест, зарибява ни да продължаваме да се взираме в екрана, и да работим, убиваме зомбита, пазаруваме повече… Окото филтрира с естествен филтър тази светлина, но при недостатъчен лутеин, получен при консумацията на плодове и зеленчуци, тази защита намалява.

Във видеото се споменаваше и изкуствено синтезираният лутеин FloraGlo, който решава проблема с недостига на лутеин по естествен път, дори и при тези от нас, които не обичат броколи.

За да се справя с моята зависимост от синята светлина, засилих зеленчуците в семейното меню (за жалост на сина ми) и потърсих витамини, които съдържат въпросния лутеин. Добре че беше любимият ни интернет, за да проуча състава на няколко предложения, преди да поръчам витамините Супер Оптик на Полфарма.

За моя изненада, дори и при няколко забравени таблетки за един месец те успяха да върнат комфорта на очите ми. Купих си и капките им за очи при сухота, които за мое щастие са в опаковка, която позволява да се ползват по-дълго време, а не губят качествата си след седмица. Това е отлично решение за забраванки като мен.

Раз, два, три… очите завърти

Не на последно място, започнах да правя фитнес за очи. Понякога въртя очи на публични места, което стряска хората, или намигам на другите без задни мисли, но здравето е на първо място.

Упражненията за очи не изискват екип, маратонки и абонамент, така че се оказа, че е въпрос на желание или мързел да го правя. Може би си спомняте за книгата „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата“ на Мирзакарим Норбеков. Ако не сте я чели, направете го.

Аз я препрочетох и открих, че е лесно да се отнасям с любов към очите си, ако желая. Важното е да си търпелив, да ядеш много броколи, да пиеш FloraGlo и да практикуваш редовно eyeroll по 3 минути на ден. Оставям ви, преди сърдитото око от телефона ми да пропищи 🙂

One thought on “На очите ми с любов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.