https://pxhere.com/

История за любов, чорапогащи и още нещо

Цяло лято се чувствах неудобно да сложа къса пола на голи крака. Дали защото не съм дългокрака красавица, или защото не съм на 20, но фактът е, че се притеснявах. И такавчера беше първият истински и дъждовен почти есенен ден. И беше хладно. И аз сложих къса рокля-туника, защото бях с чорапогащник. Краката ми не […]

Социалната еманципация не е порок

Написах този текст няколко дни преди рождения ден на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Създадохме го като Фейсбук инициатива преди около три години и това е едно от начинанията, с които се гордея както в личен, така и в професионален план. Пиша този текст с любов към момичетата, с които се събрахме по неволя и станахме […]

Източник: https://pixabay.com/

Почеркът

В понеделник, докато кихах, кашлях и не говорех с никого по здравословни причини, подготвях статия. Заради темата научих нова дума – естерифицирам. Това е термин от хранително-вкусовата промишленост, свързан с обработката на някои масла и мазнини. Не знам дали отново ще ми се наложи да използвам тази дума, но я писах и произнасях на глас […]

Нека да е лято!

Снимка:fshoq.com Източник: Мама Нинджа Юли е, горещо е, и всъщност, макар че има достатъчно житейски опит с жарки пловдивски лета, предпочитам да съм на сянка. Като изключим жегата, аз обичам лятото, но не заради ваканцията, морето, мидичките и динята със сирене. Обичам лятото, защото: – през лятото НЕ готвя! Всъщност и мъжът ми не готви […]

За кожата на един Григор

За кожата на един Григор

Както може би знаете, аз имам лично отношение към Григор Димитров. Той е като част от нашето семейство буквално още преди появата на сина ни, но след това заради и с него сме преживели много. Вкъщи го гледаме, както се отглежда дете – с внимание, съчувствие, гняв и т.н. Дори започнах да получавам нотификации от […]

Сухота на очите

На очите ми с любов

Аз съм пристрастена към компютъра си. От това страда не само стойката ми, но най-вече – очите ми. Нося очила постоянно и като повечето очилатковци понякога смятам, че това е достатъчна грижа за прозорците ми към света. А всъщност не е. Имам много грехове към очите си: често очилата ми са на петна, друг път […]

Петък

Понякога е трудно да си петък. Краката натежават, мислите – олекват. А съботата те подпира: „Бързай!“ Неделята те гледа тежко… Понякога е тежко да си петък. Сърцето тупка учестено, че „време не остава“…. за игри, закачки, питиета, нощен смях или въздишки леки… Понякога е трудно да си петък. Очите се затварят още в 9. А […]

Не знаеш

Не знаеш нищо, мамо – каза той. Не знам, и двамата не знаем, но имаме куража да научим. Да следваме мечтите ти, ще борим змейове, спасяваме принцеси… Огньове ще прескачаме, а после локви… И всичко ще научим, даже повече. Защото ще сме двама – аз и ти: момчето с меча и неговата дама. Кога ще […]

Кафе

Предпочитам кафето си с мляко. Да пробие нощта, да засъскат горещите камъни, по които ще тръгна след час. Вече съм стара за спринтове, дните са дълги за късо кафе. Кафето се пие на глътки: сладка надежда, горчива реалност, кисела жилка за нови премеждия. Обичам кафето си сутрин… в дълбоката чаша с лалета. След първата чаша […]

Пътуване през времето

Вчера пътувах в автобус към Студентски град. Срещу мен седеше моето 15-годишно аз и приятелят му. Момиче с къса дънкова разкроена пола с копчета отпред, с голи крака, обути в бели маратонки. Дългите й светли коси се спускаха над раницата на гърба й. Разсеяна, с чисти очи, с приятна и леко глуповата усмивка. Вероятно не […]