category.php
Искам и си пожелавам това да е единственият път, когато ще пиша по повод предстоящите местни избори. Желая успех на всички кандидати, но определено ще се затруднят с гласоподавател като мен – лъган често, надявал се много, а за капак и активен гражданин, който вярва, че промяната се напроменява. И така, в прекрасния съботен ден, […]
Цяло лято се чувствах неудобно да сложа къса пола на голи крака. Дали защото не съм дългокрака красавица, или защото не съм на 20, но фактът е, че се притеснявах. И такавчера беше първият истински и дъждовен почти есенен ден. И беше хладно. И аз сложих къса рокля-туника, защото бях с чорапогащник. Краката ми не […]
Написах този текст няколко дни преди рождения ден на Сдружение „Безопасни детски площадки“. Създадохме го като Фейсбук инициатива преди около три години и това е едно от начинанията, с които се гордея както в личен, така и в професионален план. Пиша този текст с любов към момичетата, с които се събрахме по неволя и станахме […]
В понеделник, докато кихах, кашлях и не говорех с никого по здравословни причини, подготвях статия. Заради темата научих нова дума – естерифицирам. Това е термин от хранително-вкусовата промишленост, свързан с обработката на някои масла и мазнини. Не знам дали отново ще ми се наложи да използвам тази дума, но я писах и произнасях на глас […]
Снимка:fshoq.com Източник: Мама Нинджа Юли е, горещо е, и всъщност, макар че има достатъчно житейски опит с жарки пловдивски лета, предпочитам да съм на сянка. Като изключим жегата, аз обичам лятото, но не заради ваканцията, морето, мидичките и динята със сирене. Обичам лятото, защото: – през лятото НЕ готвя! Всъщност и мъжът ми не готви […]
Както може би знаете, аз имам лично отношение към Григор Димитров. Той е като част от нашето семейство буквално още преди появата на сина ни, но след това заради и с него сме преживели много. Вкъщи го гледаме, както се отглежда дете – с внимание, съчувствие, гняв и т.н. Дори започнах да получавам нотификации от […]
Аз съм пристрастена към компютъра си. От това страда не само стойката ми, но най-вече – очите ми. Нося очила постоянно и като повечето очилатковци понякога смятам, че това е достатъчна грижа за прозорците ми към света. А всъщност не е. Имам много грехове към очите си: често очилата ми са на петна, друг път […]
Понякога е трудно да си петък. Краката натежават, мислите – олекват. А съботата те подпира: „Бързай!“ Неделята те гледа тежко… Понякога е тежко да си петък. Сърцето тупка учестено, че „време не остава“…. за игри, закачки, питиета, нощен смях или въздишки леки… Понякога е трудно да си петък. Очите се затварят още в 9. А […]
Не знаеш нищо, мамо – каза той. Не знам, и двамата не знаем, но имаме куража да научим. Да следваме мечтите ти, ще борим змейове, спасяваме принцеси… Огньове ще прескачаме, а после локви… И всичко ще научим, даже повече. Защото ще сме двама – аз и ти: момчето с меча и неговата дама. Кога ще […]
Предпочитам кафето си с мляко. Да пробие нощта, да засъскат горещите камъни, по които ще тръгна след час. Вече съм стара за спринтове, дните са дълги за късо кафе. Кафето се пие на глътки: сладка надежда, горчива реалност, кисела жилка за нови премеждия. Обичам кафето си сутрин… в дълбоката чаша с лалета. След първата чаша […]