Споделено

Пролет време идва!

Вървя по път от мартеници, които бъбрят с пъпки. Клоните понасят трудно врявата на своите деца, но ги понасят: къпят се във срамежливо слънце.
А птиците са толкова нетърпеливи: цяла зима клюки как да ги разнищят… тихо.
Дъждът досажда на един котак, разчорлен, уморен, щастлив. И той се събудил…за любов. Сега отмаря и предупреждава: „Аз съм тук и пролетта е моя!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.