КоментариЛични

За кожата на един Григор

За кожата на един Григор
За кожата на един Григор

Както може би знаете, аз имам лично отношение към Григор Димитров. Той е като част от нашето семейство буквално още преди появата на сина ни, но след това заради и с него сме преживели много. Вкъщи го гледаме, както се отглежда дете – с внимание, съчувствие, гняв и т.н. Дори започнах да получавам нотификации от спортни портали и реклами за футболни залагания, защото, нали, Григор играе…Е, не мога да оспоря и мъжкия му чар, но кой може…

Тази година не му беше лесна. След като през 2017 г. изкачи Олимпа на тениса нещо се случи и той прегоря професионално, също както се е случвало на всеки един от нас, с малката разлика, че никой не е гледал под микроскоп всеки удар или снимка от профила му. Вкъщи сме говорили много за това – по-точно за това как според мен или според съпруга ми трябва да се отнасяме към ситуацията, да говорим за нея. Напълно наясно съм, че моето скромно мнение на дилетант в тениса не интересува никого, но нали мога, говоря като човек и като майка.

Преди една година, след маратон от много работа и лични изпитания, аз отпаднах рязко от всичко. За около една година семейството ми се справи със сериозен здравословен проблем, аз работих усилено по бизнес и социални проекти, и точно на 22 декември се свлякох на дивана вкъщи и преминах в автоматичен режим. О,да, бях доволна, че всичко се нарежда така както сме го планирали, но всъщност вече не ми пукаше много за резултатите. Бях неспособна да свърша нещо повече от автоматизираните си ежедневни действия. Успях да изляза от това състояние няколко месеца по-късно, след като разтоварих съзнанието си от високите или нереализирани цели, които си бях поставила, и започнах да планирам живота си стъпка по стъпка, и то малки.

Да се върнем на Григор. Представете си, ако сте на негово място и конфетите за победата в турнира в Лондон през декември 2017 г. падат по косата, раменете ви. Готино е,нали…Пари, Никол, партита…и турнир след точно един месец. Вие сте на връх, който дори не сте сънували през януари същата година. Купата тежи, камерите снимат, а вас ви болят раменете, коленете и каквото там ги боли тенисистите. И вероятно ви се спи ужасно много.

И така през декември, януари, февруари следващата година всички ви сочат и питат: „Ще станеш ли номер 1 в тениса през 2018 г.?“. Можете ли да признаете, че сте смъртно уморени, че ви наболява коляното, че искате да не влизате в корта поне месец, защото ви се повдига от притеснение…Едва ли. Вие сте Григор Димитров и от вас се очакват победи. Колко дълго ще издържите на това напрежение…Не съм спортен психолог, нито треньор, но мога да си представя как се е чувствал – като победител, който е изгубил смисъла на своя триумф.

„Ох, тая не разбира нищо от спорт. “ – да, чух ви! Всъщност сте прави, аз не разбирам от спорт, но знам как горчи и е тежко, когато не знаеш накъде да тръгнеш и какво да правиш. Когато в главата си чуваш само „трябва“. Знам колко е тежко да осъзнаеш, че сам си влязъл в центрофугата на тази игра и не можеш да намалиш оборотите, без да пострадат и много хора покрай теб.

Григор прегоря емоционално. Както каза мъжът ми „всичко е в главата му“, а там е най-страшно и тъмно, и се изисква нещо повече от усилени тренировки, за да се върнеш към нормалността – изисква се време и спокойствие.

Какво направиха спортните коментатори? Започнаха да броят загубите му и да са по-скоро снизходителни, отколкото подкрепящи при победите му. Жестовете му на спортменство бяха просто светски шум, който отминава бързо като загубен мач. За негово щастие се появи нова тенис надежда – Адриан Андреев, който да подхранва националното ни самочувствие. Успех, Адриане!

Какво направи Григор? Заради ПР целите на собствената си кариера започна да уверява всички, че нещата са под контрол, но нито усмивката, нито езикът на тялото говориха същото. Нямаше как да каже: „Оставете ме на мира“, нали…Затова редуваше загуба след загуба, после победа, а на мен ми се късаше сърцето, защото си мислех, че иска просто да се скрие на топло и тъмно (може би с Никол) и никой да не го търси, говори, пита, докато сам не намери отговорите на въпросите, които го измъчват.

Като майка и като човек много се надявам всички да го оставим на спокойствие. Професионални и аматьори коментатори да не правят прогнози за тенис бъдещето му, нито да броят състоянието му. Григор е човек като всички нас, който има нужда от време, за да излезе от своята задънена улица. Той прегоря, както това се случва на много високо ефективни хора, за които няма живот извън работата. Той е твърде млад да го отписвате като човек, затова да го оставим да бъде човек. Нека го оставим да си върне вкуса на живота, да поеме сам отговорността за решенията си не като „тенисист номер 1 на България“, а като Григор, който живее в Монако и има гадже Никол. Той има нужда от здраве, сън, спокойствие, любов. Да не надничате в прозорците на живота му, защото е негов, а не наш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.