Вече един месец живеем и работим в официално обявено извънредно положение. За мен работата от вкъщи не е извънредна, но като отбеляза една приятелка, дори и стандартният хоус офисът се наложи да се адаптира, за да продължи да бъде продуктивен.
Тази „корона от тръни“ ни принуди да разберем бързо кой умее да мисли и действа бързо и умно и кой се променя трудно. В резултат от това най-предизвикани се оказаха хората, които се занимават с комуникации и медии, тези, които осъществяват B2C бизнес, и разбира се, даде се златен шанс на хората от света на технологиите и от социалната сфера.
Кой? Какво? Кога? Как? и може би Защо?
Няма да задълбочавам в темата, защото достатъчно хора с опит и с око и ухо за детайлите казаха многократно, че дезинфекцията срещу физическия вирус не е достатъчна, ако четем и слушаме безкритично всеки с мнение по знаете какво. Свободата на словото и на мнението дава възможност за разгръщане на полето на експертност на хора с различни гледни точки и опит. Това дава хоризонт за разрешаване на много и неочаквани предизвикателства при справяне с кризата. Това е възможност за социално отговорните да бъдат обществено полезни.
Но отговорността за мнението и за употребата на свободата е лична и настъпи време тази отговорност да се поеме, независимо дали горчи. Положителна е новината, че вече ясно се различават фалшивите новини, има и наченки на критично мислене отвъд кресливото повторение на тъпи въпроси на извънредни брифинги и след сензации за закуска, обяд и вечеря. Време е за „Защо“?
Когато учих журналистика, едно от първите правила, които запомних, беше да пиша просто, ясно и точно, така че да ме разбере и 5-годишно дете. Никой не спомена, че днешните петгодишни знаят и питат повече от някои възрастни. Това означава да бъдем честни и конкретни. Сегашната криза е шанс за медиите и за хората, които създават съдържание и управляват комуникациите да бъдем честни, конкретни и да не бягаме от „Защо?“. И разбира се, да чуваме и осмисляме фактите, преди да ги представяме.
„Навреме сме“ вече отмина
Както вече споменах в един пост, няколко пъти ми се случи следното – колеги и приятели в технологичния бизнес, в сферата на услугите, на маркетинга, затвориха сайтовете си за седмици наред, щом настъпи извънредното положение. Поради липса на ресурси, възможност за реакция или промисъл, в опита да да се адаптират бързо, забравиха, че животът не тече само във ФБ. Няколко сайта „замръзнаха“ с неактуално съдържание и послания, а социалните медии се препълниха и задръстиха. Попитах: „Защо?“. С когото говорих, отговорът беше, че сега нямат време, а и кой влиза в сайтовете… Всъщност потребителите влизат в тях, за да вземат информирано решение за покупка, защото парите се харчат умно и за най-необходимото. Затова моят съвет към предприемачите е, ако все още не са го направили, да актуализират уеб страниците си.
Кризата е възможност, но за кого?
Нищо няма да е същото след месец. От това боли, но не можем да променим ситуацията. Кризата е възможност, и то златна, но преди да е сграбчим е хубаво да я осмислим.
Бизнес с маски? – Временно решение, надявам се…Предприемачество на ръба на социалната отговорност и на спекулацията с ползите за здравето. Струва ли си за дългосрочна инвестиция или ще си отиде като местната видеотека?
Изработка на предпазни облекла, технически средства за защита, нови медицински продукти? – Бизнес бум, който, за да успее да се задържи успешен, ще трябва да се адаптира и за след знаете какво. Прекрасно е, че традиционни производства и стартъпи спряха да се конкурират в състезанието в тази нова писта и заедно поемат социална отговорност за оцеляването на потребителите си. Те са моите герои. Много се радват, че те работят с хора от науката, че се възползват от знания, трупани и понякога прашлясвали години наред. „Напред, науката е слънце!“ Желая им успех и след извънредността, когато отново всеки ще влезе в своя коридор за спринт или маратон към печалбата.
Социални инициативи, мобилни приложения, всичко, което ни свързва и ни помага да останем нормални? – За тях се откриват не нови възможности, а повече хоризонт да се развият. Личното ми мнение е, че по света има достатъчно мобилни приложения за всичката памет на всички устройства, а и отвъд. Създаването на нови изостря вътрешната конкуренция и прави изборът на потребителите още по-труден. Аз бих заложила на ново приложение, което не е пряко и единствено свързано с извънредната ситуация, защото от другото има предостатъчно.
Социалните инициативи в полза на нуждаещите се, за справянето с изолацията като отклонение от нормата, за собственото ни здраве и духовност, са важен елемент от справянето с кризата, но те имат своето място в живота ни и след нея. Те са обвързани с осъзнаването ни като хора, които не са остров, и от нуждата да сме в общност. Аз се надявам да останат активни и след тази смутна пролет на осъзнаване, защото, ако изчезнат, уроците от кризата ще останат забранени.
Дигитализирай, дигитализирай, дигитализирай!
„Можело значи!“ – това възкликнахме вкупом, когато за няколко дни се оказа, че можем да учим и работим онлайн, да пазаруваме на един клик разстояние, да си плащаме сметките през е-банкирането. Дори общините се оказа, че могат да поддържат онлайн услугите без усилие.
Дигитализацията се оказа единствената възможност за предприемачество СЕГА, но посочи еднопосочен път напред, без възможност за дълги отбивки. Но кой ще стигне до финала на тази конкретна отсечка? И дали дигитализацията ще реши офлайн проблеми като продуктивност на екипите, качество на физически продукти или услуги, отношение към клиентите? Дигитализацията не е панацея за всички проблеми на бизнеса, а е възможност за оптимизация на процесите, за да се увеличи времето за създаване и продаване на качествен продукт или услуга.
Засега малко се говори за това, но сега се броят брандовете. Който се отличи с качество, отношение и цена сега, ще го бъде и след това. Дигиталният, онлайн брандът е много по-достъпен и уязвим и затова не са изненада колебанията в маркетинговите и човешките послания в мрежата, докато те си отговорят на въпросите кой съм, защо съм, къде съм.
Учи си, адаптирай се, споделяй!
Извънредната ситуация ни принуди да се учим активно, да се адаптираме бързо и да споделяме много и понякога по неизбежност. Вероятно това време ще остане или като ярък спомен или като празна страница в личната ни история. По него ще мерим много други моменти вбъдеще.
Аз съм доволна, че ми се случва. Не ме разбирайте погрешно, не искам да съм принудително в хоум офис, да не мога да изляза с детето си навън или да се видя със семейството си… Но е неоспоримо, че се адаптираме.
Гладни сме за културата за книги, за знания и този глад е здравословен. Дано останем така.
Слушам уебинари с опитни хора, които не пестят и успехите, и провалите си, за да има кой да продължи след тях. Благодаря ви, че споделяте наследство!
Уча се от другите, но и споделям идеи. Това ме кара да се чувствам жива и да вярвам, че не празната глава е по-страшна и от опразнената банкова сметка.
Имам възможност да помогна. И го правя, защото бездействието не е избор, ако искаш да живееш пълноценно. Около мен всъщност е по-интересно и има повече храна за размисъл.
И това е откровение, което кризата ни дава като възможност да бъдем по-честни със себе си. Аз ще се възползвам. И се надявам да бъде човек, който знае цената на кризата, но осъзнава ценността ѝ, за да не я повтори.