Предприемачество и иновации

Майки в мрежата

Източник: сп. „Жената днес“

Фейсбук е създаден през 2004 г. Аз се присъединих към социалната мрежа през 2007-8 година. Аз съм от поколението родители, които научихме и си изпатихме много от това, че споделяме 30% батерия реално време с децата си и 60% виртуално общуване с тях и с другите около нас във Фейсбук.


Форумите – и баща, и майка на Фейсбук комуникацията между родители

Имам 12-годишна кръщелница. Тя е дете, отгледано по системата на форуми тип бг мама. Майка й е от поколението родители, които са разчитали на онлайн съветите на свои приятели по форум за много неща – от захранването, през лечението на хрема, до избора на училище, а между другото и на акумулатор за колата, и на порода куче.

Моято кръщелничка се роди във време, когато смартфоните все още не бяха норма в общуването. Приятелката ми съответно разчиташе на домашния компютър или лаптопа си за онлайн срещи с посестримите си по съдба, за да получи от тях подкрепата и споделените знания и заблуди, които не открива в класиката на Спок и в съветите на собствените си баба и майка.

Тези родители откриха как да отглеждат децата си във времена, в които вятърът на промяната довя концепцията за възпитание по Монтесори, разбрахме какво е рукола и киноа, но нямахме нищо от това в наличност. Окъсаното копие на книгата на д-р Спок и глухарчетата от полянката пред двора не бяха достатъчни актуални за модерно родителство и така се създадоха първите форуми за майки.

В тях те, а и бащите откриха алтернативен свят, в който има всичко, на едно място. Известен факт е, че популярна онлайн платформа за търговия е стартирала като част от форум за родители, и то по инициатива най жени.

В същия този форум и днес можете да намерите както информация за кърмене, избор на детска количка, така и подробна информация за сглобяване на гардероб или атомна бомба, както се шегува близък приятел.

В тези онлайн общности диалогът беше наситен, масов, но потребителите му пораснаха заедно с технологията и поискаха нещо повече – моментен отговор на въпросите си, по-сигурен контрол върху съдържанието, повече снимки и „френдове“ вместо потребители!

Спомням си как отидох да видя бебето на приятелката ми в първите дни след изписването. Тя се мъчеше с кърменето – беше отворила Библията на Спок, следеше някаква тема във форум и проклетисваше всичко и всички. Нищо общо с идилията от корицата на книгата! „;Mimi b, отговори на коментара, чакам! Как да захапе това дете? Къде изчезна? Ей, ако имаше някой да отговоря на мига и да го виждам кой е…“ – мърмореше тя.

Смартфоните убиха форумите

Няколко години по-късно, със смартфон в ръка, и тя, и аз седим на площадката в ръка и контролирано вдигаме поглед от екрана, за да видим чие дете е на високия клон на дървото и да проследим откъде се чува: „Мамо!“.

Още преди да стана родител, поради спецификата на работата ми, членувах в няколко групи в социалните мрежи. Шпионите на Фейсбук ме „надушиха“, че очаквам дете и относително бързо влязох в затворена група на родените през съответната година. Останалото можете да прочетете и видите по следите ми в мрежата.

Тогава мъжът ми ми каза: „Моля те, прави каквото искаш, слушай когото прецениш за бебето, но никакви форуми. В офиса едва отървах един компютър от вирус, дошъл през майчински форум!“.

Послушах го, не толкова заради предупреждението за потенциална технологична зараза, колкото поради факта, че е много по-удобно с един вход в социалната мрежа да получа достъп по съвети, слухове, новини, стоки, всичко… и то в относително контролирана среда като затворените групи. Като във всяка общност, дори реална, възникват спорове, има недоброжелатели, но гарантираната публичност на участниците, в случая майки, създава илюзията за по-голям контрол върху средата.

Фейсбук групите обединяват в реално време

Моята лична история във Фейсбук е свързана с каузата ми за по-добра грижа за площадките за игра. Преди три години ми писна от безхаберието на общината по конкретен проблем. Реших да събера около себе си повече гневни родители и да поискаме отговори на въпросите си.

Прочетох за подобна социална активност във форуми, но идеята беше замряла отдавна, а аз нямах време за губене. Във форумите нямах и пряк и незабавен достъп до представители на институции и медии, без които каузата ми щеше да загине. Беше ми трудно и хем да следя обиколките на двегодишния ми син по счупените катерушки, хем да работя, да пиша сигнали и т.н.

Затова реших да обявя от профила си във Фейсбук, че създавам затворена група , в която каня родители, които са недоволни от състоянието на площадките за игра, и търсат и предлагат решение на проблемите. За три часа в един следобед, докато подвиквах: „Внимавай!“, „Върни лопатката на детето!“, „Не яж пясък!“, и превъртах екрана на телефона си в промеждутъците, се събрахме 30 майки и с един клик и след няколко разменени снимки и изречения, станахме екип.

Три години по-късно тази затворена група остава активно място за разговори, за планове и реални действия, благодарение на силно обединяващата кауза. Много съм горда с това, че не сме изгонили никого, а представители на институции и медии не злоупотребяват със споделената информация в нея.

Онлайн общностите са тест за отговорност към другите

Много се е изписало – през смях и с горчивина за това какво можеш да научиш от споделеното във групите в социалните мрежи. Без да съм категорична, вероятно същото може да се каже като наблюдение и за живота на бабите на пейките през блока, и форумите отпреди 15 години. Разговорите по социални теми, за и против ваксините, са най-очевидният пример, че независимо от общността, уважението към другите е непреходна ценност.

От форумите научихме, че в онлайн пространството мненията остават или настигат отвъд времето, в което ги помним. Научихме и важен урок – вече рядко се пише на т.нар.“шльокавица“ и държим на чистата реч, нали?

А как се борим с език на омразата и гнева, обидите? В затворените групи всички се виждаме, „познаваме“ и ако някой наруши добрия тон, го докладваме на г-н Зукенбърг. Това е лесно, на неформалната санкция е по-строга – тя включва и реална изолация, както показа скорошен случай в група, в която членувам. Заради подигравка под снимка на дете една дама беше изгонена, а по-късно разбрах, че майки, които я познават лично, са прекъснали и реалните си контакти с нея.

Фейсбук огледалото, без което (не) можем

Снимките са най-силното оръжие в борбата за „майка на годината“ във Фейсбук, нали? Сега познайте кой има повече споделени снимки в социалната мрежа – 12-годишната ми кръщелница или моят син? Напоследък ограничавам визуалното съдържание, което споделям, но но коя майка понякога не иска да се похвали с отрочето си?

Аз харесвам социалната мрежа. Заради удобството, или поради мързел, все по-често търся отговор на въпроси първо в моите си онлайн групи, вместо в книгите или в Гугъл. Голямото предизвикателство пред мен е да не „потъна“ в този виртуален свят, защото аз съм родител на 100% реално дете. То има нужда от майка наживо, а не от общуване на 30% батерия, както се казва в един анекдот.

Не знам как ще се развие технологията и дали по естествен път онлайн общностите в социалните мрежи няма да се разпаднат и да отстъпят на нова, реална форма на общуване. Може и да еволюират до интуитивно ниво на комуникация, в която не е нужно дори да се споделя с думи и изображения.

И в двата случая е важно, че днес ние, родителите от Фейсбук поколението, се оглеждаме в увеличително огледало на нашия живот, в което личната отговорност към себе си и към другите е най-голяма стойност. Затворените онлайн общности ни дават шанс да си върнем усещането за принадлежност, макар и към свят, в който децата ни са по-хубави, по-умни, по-здрави, а ние – по-успешни или по-нещастни, отколкото в действителност. В този свят понякога намираме изход от проблеми, които са отвъд екрана на телефона си. Друг път- затъваме.

Затова, докато намерим начин да се чувстваме удовлетворени и в реалния си живот, не излизайте без зареден телефон, но не забравяйте , че сте повече от Фейсбук потребител.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.