Както сте разбрали, аз работя от вкъщи и определено съм „квартална“, тоест извън квартала си излизам рядко по работа. Преди няколко дни имах ангажимент към центъра на столицата и минах по улиците, които обичайно знам по магазините на тях, не по номер и име. Преди, ех, едно време, доста се разхождах и купувах нужни и ненужни неща наживо, разхождах се…

Този път видях много празни витрини на стари магазини, много бездомници на пъпа на града, а също и доста боклуци. Всичко това се случи в обикновен делничен ден, в разгара на живота. Стана ми тъжно и още по-тревожно.

Аз пиша за и работя основно с малки и микро компании в областта на услугите, производството и търговията на хранителни продукти, образованието, иновациите, бизнес организации, организатори на събития.
През последните месеци те са сред най-уязвимите на B2B И B2C пазарите. Накратко, ако те печелят, печеля и аз. Ако те губят, следващата по веригата съм аз. Двама клиенти, бих казала очаквано, но с голямо неудобство и видимо неудоволствие, се отказаха от моите услуги, защото маркетингът и съдържанието е първото перо, което се жертва в криза. Разделихме с добри чувства и с надежда отново да работим заедно скоро.

Разбира се, видях и примери за „кризата е възможност“, но те са по-малко, а на тези, за които не работя като подизпълнител, се опитвам да помагам, като пиша за тях в контекста на тенденции.
Но грозната истина е, че на раменете на малките герои тежи бъдещето на фрийлансърите, които са им основни партньори, подизпълнители, клиенти. Ако тях ги няма – малките и средни бизнеси, голяма част от нас, тези на свободна практика, ще се окажем с много свободно време, но по неволя. Затова аз се опитвам да пазарувам в кварталните магазини, да работя с малките герои, защото и аз съм малък герой. Ако не се подкрепяме, ще се удавим. Все пак, важно е да работим със съзнанието, че трудът ни има значение и струва ресурси, пари, време – а времето е най-скъпият ни ресурс, и да не подценяваме стойността си.

Но преди всичко важно е работим за общото си благосъстояние. Няма да напиша „оцеляване“, защото тази дума ми горчи, но ми идва на ум. Ако разпознаваме себе си и своите клиенти и партньори като герои, не като жертви, по-лесно намираме начин и път напред. Така си мисля. С малки стъпки, идеи, съпричастност. И без да чакаме много от държавата, защото аз познавам 1 от 20 сред нас, които да получиха финансова или друга подкрепа, и то след много тежка борба и изтръскване на джобовете и изпиляване на нервите до последно.

Аз и моето семейство се справяме. Сега. Ние сме малки герои и най-доброто, което мога да направя за нас и за тези, в които сме във веригата на създаване на благосъстояние, е да не се изоставяме и да си помагаме. Аз благодаря на всички, които са с мен! Аз съм с вас!