Предприемачество и иновации

Нещо старо и нещо ново от живота на свободна практика

От относително скоро време се върнах да работя изцяло от вкъщи и това наложи да си припомня и да придобия нови работни навици, които да гарантират, че няма да загубя темпото. Реших да ги споделя, защото знам от опит кои са основните предизвикателства, които всеки, който се труди на кухненската маса, от дивана или на двора у дома, среща.

– Определих си работно време, което си налагам да спазвам. Включих в графика и почивки или паузи, в които или да си отдъхна, или да пусна пералня, пазарувам, готвя, или каквото там се налага. В моя случай работното ми време е от 9 докъм 18 часа, с кратки паузи в ранния следобед и преди обед. Старая се и да работя от понеделник до петък, и да почивам от екрана през уикендите. В моята професия времето за мислене, осмисляне, развитие на идеи, обучение, е също толкова ценно, колкото и изпълнението им. А това време тече постоянно, и не може да се спре в 18 часа. Затова в 18 часа се старая да приключа изпълнителските задачи за деня и да се отдам на въображението си.

– Сутрините използвам за телефонни разговори, кореспонденция, ако е възможно срещи. Ако не ме завладее внезапна муза, предпочитам да пиша след като отхвърля организационните задачи.
– Работата вкъщи обикновено те прави заложник на лаптопа и понякога засилва склонността към отшелничество в реалния свят и гмуркане надълбоко в дигиталния. В същото време самодисциплината може да се наруши сериозно, ако имаш твърде чести прекъсвания за случайни или непланирани разговори и срещи. Затова е важно да се фокусираш и да не превръщаш времето си в надпревара с няколко задачи едновременно. Една по една, задачите отпадат.

– Организирам си до 2, максимум три срещи наживо през седмицата. Това е важно, за да имам оправдание да се облека светски, да разнообразя съзнанието си и да поддържам и създавам ценни контакти. Макар и това да тежи понякога, ходя на събития, защото бизнесът се прави от хора, а не от профили в социалните мрежи.

– Тръгнах на спорт, но каквото и да изберете, инвестирайте в занимание, което обичате. Това е важно, за да запазите и поддържате духа и тялото си. Здравните, социалните осигуровки, отпуските си ги плащате и организирате сами и затова е важно да ги ползвате умно!

– Научих много за човешките взаимоотношения. „Никой човек не е остров, затворен в себе си“, както е написал Джон Дън и е важно да разберем, че ние, хората на свободна практика, живеем и просперираме, благодарение на формални и неформални отношения с други професионалисти. Затова и работя по проекти с други колеги, но го правя и по интуиция, и след сериозна преценка. Развиването на мрежата от контакти ни прави силни, когато знааем собствената си стойност, но пазя името си.

Държа да спазвам крайните си срокове и да имам предвидимост на ангажиментите си. Уча се да не взимам бизнес решения на другите лично и да не се страхувам от провал или отхвърляне. Конкуренцията е силна, но аз вярвам, че имам своето място сред професионалистите в моята сфера.

И последно, свободната практика е като всяка друга работа. Ако я обичаш и виждаш път напред в нея, нещата се случват. Най-важното е да не те е страх и да си честен със себе си и с другите. Да инвестираш в себе си, защото ти самият си най-големият си капитал. А времето е най-големият приятел или враг!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.