Какво е общото между 7-годишните „прохождащи“ читатели и работата на този, който пише професионално онлайн? Тази седмица моят прекрасен син – познатият ви многознайко първокласник е много горд, че приспива баща си с приказки. Чете му на глас и баща му бързо-бързо отлита в страната на сънищата. Аз също съм горда с хлапето ни, не толкова заради резултата от четенето – приспиването на възрастен рядко е трудна задача, а защото Митко си избра сам книжка и започна да чете с удоволствие сам и на глас.
Но, да оставим майчината ми гордост. Зачетох се в задната корица на книжката от библиотека „Славейче“ на издателство „Фют“ и в описанието на проекта. Открих, че условията да накараш едно дете да чете са почти същите като тези, които създателите на текстове трябва да съблюдават, когато пиша особено онлайн.
– Големина на шрифта
По-едрият шрифт помага на децата по-лесно и без напрежение да разпознават буквите, т.е. дават по-добра читаемост.
Всички сме съгласни, че дребният или твърде странен, нечетим шрифт може да откаже и най-запаления читател, особено ако има проблеми със зрението. В условията на почти изцяло онлайн комуникация за маркетинг, обучение или просто разговор шрифтът е също толкова важен, колкото и съдържанието.
– Дължина на редовете и равнение
Дължината на реда също не бива да е голяма, защото детето трудно го проследява, а ако все пак успее да стигне до края, трудно се връща в началото на следващия.
– Дължината на главите и обема на книгата
Дължината на главите и обемът на книгата не бива да са особено големи. Глави в рамките на 4-5 страници са достатъчни за тях (начинаещите читатели – б.а).
Да, да и да! Кратките изречения и редове осигуряват четивност, особено когато темата е нова, различна или изисква, както всяко нещо, разбиране. Абзаците, които завършват смислово действие или мисъл, трябва да са точно толкова дълги, колкото да кажат най-важното. Постовете и рекламите в социалните мрежи изискват подобно отношение и трябва да се съобразим, ако искаме те да работят за нас. За дългите форми има други формати като блогове например.
– Илюстрации
Картинките в книгите за начинаещи читатели не са глезотия, а необходимост. Те подкрепят разбирането на текста и помагат на детето по-лесно да си представи обстановката и героите, а от там и да разбере за какво разказва книжката.
Няма ли картинка, няма и внимание. Знаем, че погледът по-често се спира на послание с картинка, отколкото само на текст. Затова и всеки търси изображение или видео, което да отговаря на смисъла на текста. И при децата, и при възрастните визуалната стимулация е важна.
– Допълнителни материали като въпроси за разбиране на текста или игри
Въпросите или игрите към текста са стимулиращи за децата. Те не са задължителни, но са полезен инструмент за насърчаване на четенето.
Добре зададените въпроси, шеги, игри оставят „послевкус“, който често е по-силен и остава по-трайно впечатление дори и от текста и илюстрацията. Затова, независимо дали стимулираме детето си да чете или се опитваме да влияем на онлайн аудиторията с думи и визуални средства, е добре да си спомним какво ни кара да четем. И да четем повече. Благодаря на моето дете и на тези прекрасни книжки за деликатното напомняне.