Предприемачество и иновацииРодителство

Университетите се броят през май

Обичам 24 май. Приемам го като личен празник на познанието, на науката, благодарение на която съм това, което съм. Става ми мило, леко сантиментално, няколко дни по-рано започвам да говоря и пиша още по-отговорно, ей такива дребни неща, които свързвам с почит към езика, науката, образованието….

Покрай новините за различния прием за Алма Матер тази година се замислих, когато и моето дете стигне до избор на университет, ако ме попита за съвет, какво ще му кажа. През тези два месеца то оцени повече от всякога значимостта да знаеш защо и какво, да умееш как. Догодина – първи клас, после гимназия и университетът ей го на хоризонта. Вероятно отговорът ми ще бъде: „Университетът няма да ти даде професия, в повечето случаи няма да има много общо и с действителната ти работа, но няма как да продължиш напред без усилието да се развиваш самостоятелно, по собствена воля и желание. Без да учиш, защото другите знаят нещо повече или различно от теб. Университетът те учи на собствена отговорност и ти дава възможност за инициатива – лична и професионална. Без нея няма да се справиш“. Така написано, вероятно нито един абитуриент няма да го изслуша докрай, но смисълът ще е този.

Когато завърших гимназия, си мислех, че ще е добре да уча или журналистика или психология. Изборът ми беше резултат от интересите ми, които нямаха нищо общо с идеята за бъдеща работа, с която да си изкарвам хляба. Бях голям идеалист, на когото реално не се беше налагало да мисли за парите като прехрана или за престиж.

Но през 1997 г., въпреки успешното представяне на национална олимпиада по литература и няколкото награди, аз финиширах със Среден (3) в два университета и със значително по-висока оценка по италиански език. Изплаках си очите, после отхвърлих възможността да стана застраховател и се записах да уча корейски. От сегашната си роля на родител се чудя как майка ми е понесла емоционалните и практически завои в моите решения, и то във време, когато нямаше нищо сигурно, или направо си нямаше нищо. Явно е приела, че твърдоглавата ѝ дъщеря все някак ще се оправи в университета на живота.

Преди да ми зададете въпроса – към днешна дата познанията ми по този език са базови, реализацията с него – спорадична, но 4-годишният опит в университета като бакалавър – каляващ и запомнящ се не само академично, но и в човешки план. Към втори курс започнах стаж в уважаван вестник, попаднах на стойностни колеги учители, и станах човек на думите. Накратко съм много благодарна на Софийски университет за средата, но малко от това, което учих тогава, ми послужи за бъдещето. По-късно – като магистър и докторант, събрах практични познания, направих осъзнати избори, и поех по моята си пътека.

Сега да си поговорим за бъдещето. Тази година много от кандидат-студентите ще получат шанса да влязат вероятно по-лесно, или поне улеснено в желания от тях университет. И докато те и родителите им умуват къде, какво, в тази извънредна година дойде момента самите висши училища да покажат кой как го прави, имам предвид бъдещето. Защото точно сега университетите се броят по техните алумни и по реалната перспектива.

Не мога да скрия, че съм попадала в клишето на твърдението за това колко са зле поколенията след моето, но това се промени, когато започнах да пиша за предприемачество и новации, и още повече, когато започнах да помагам за Академия за иновации. Тогава разбрах, че е въпрос на порастване и на помъдряване да разбереш, че успехите са резултат на труда, знанията и идеите, които хора и на 15, и на 20 и 65 години полагат, стига да поискат. Това зависи и от средата, в която са израснали и живеят, от общността, в която се развиват, от учителите им и от познанието, което са събрали и умножили. И тук се намесва университетската среда, която най-често ги е поставила пред избори, които да вземат сами. Да учат или не, да се стремят към оценки или към познания и умения, да работят в екип, да са отворени за другите и да търсят осъзнато свой път напред.

Оцених истински и образованието си, което ме научи да преследвам и ценя знанията си, да остана „гладна“ за още и да се боря за призванието си. Затова, ако мога да си позволя един съвет към родителите – някои от които мои връстници, и тийнейджърите бъдещи студенти, преди да изберат своя университет, е да видят участниците в тазгодишния хакатон, защото той е един от лакмусите за това дали и как висшите училища и университетски общности насърчават и подкрепят бъдещето, докато още е настояще. Академията е предизвикателство и за преподавателите, които да разберат и вникнат в идеите на студентите, споделят и подкрепят за пълноценен кариерен или бизнес живот. На хакатона на практика студентите показват и как се изгражда и поддържа екип, каква е средата в Алма Матер, какъв е купонът дори…

През Академията за седем години са минали над 3000 студенти и са създадени 30 устойчиви стартиращи компании. Те са отговор на въпроса защо е важно да се подкрепя студентското предприемачество и кои университети са люлка на новатори.

Регистрацията за онлайн Академия за иновации 2020 на 5-6 юни продължава до края на май, но вече над 900 участници в повече от 10 отбора и с 11 самостоятелни заявки.

Тези студенти могат да бъдат колегите на вашите деца, родители в размисъл. Те могат да бъдат и ваши съмишленици, колеги, мениджъри. Вижте какво могат и как представят своите проекти, запознайте се с техните преподаватели през призмата на знанията и уменията им. Чуйте ги, за да знаете къде децата ви ще прекарат следващите 4 години от живота си. Или къде вие ще запишете магистратура или докторантура. Не ги отхвърляйте по възрастов признак, а ги приемете по знания и умения.

За край ще оставя моето „благодаря“ към Софийски университет и Нов български университет, с които пораснах като човек и като професионалист. Ще ви приканя да направите същото към вашите висши училища, преди да дадете съвет на своето дете къде да учи. Благодарете и на себе си, за това какво и как сте взели от своята Алма Матер. Върнете жеста, както е по силите ви.

Университетът не е отговорът на въпроса „накъде“, а е пътят към самостоятелността, към собствения и отговорен живот. И може би към Академия за иновации 2021. Честит 24 май!

Снимка: paseidon from Pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.