Българските господари на мапинга

3D projction mapping Pernik
3D projction mapping Pernik

Ние, обикновените хора, се впечатляваме от зрелищни визуални ефекти или прожекции върху сгради, но технологията на тези визуални магии по-скоро остава загадка. Затова Марин Петков и ЕМ ПИ Студио бяха едно от откритията на Конкурса за иновативно предприятие на годината 2017. Българската компания, създадена през 2008 г., е една от лидерите в Европа в областта на проектиране на 3D визуални ефекти и интерактивни инсталации върху различни обекти, но рядко попада под прожекторите на вниманието. Според Марин, това е така, защото у нас добрите новини и примери не се търсят толкова активно и съответно се “продават” по-трудно. За моя радост конкурсът се оказа поводът да разбера кой стои зад първия мапинг в пещера в света – в пещерата Хан в Белгия през 2015 г.; първия мапинг върху сграда и холограмна проекция в България.

Също като по филмите, първата искра, която запалила Марин по мапинга, била….киното. Визуалните ефекти го впечатлили толкова, че решил да изучава „Информатика и мултимедия” в Германия. Там започва да експериментира с прожекции върху различни повърхности и 3D ефекти. Когато се връща в България през 2008 г., основава студиото със собствен капитал и с помощ от семейството си. Марин резюмира първите години на фирмата в няколко изречения: „Беше доста трудно, защото стартирахме точно в разгара на кризата на 2008-а. Малко повече от половин година бях сам, докато не се присъедини и първият член на екипа ми. Две години по-късно се разширихме с още двама“.

Първите проекти на фирмата били главно за телевизионни и шоу продукции в България. Фирмата печели няколко конкурса за главни подизпълнители в проекта за Германия, Холандия и Австрия. „Това беше чудесна възможност да се запознаем с хора от бранша. В последствие започнаха да ни търсят от различни държави по препоръки и изградихме партньорствата и портфолио. Един от проектите, които ни даде много добър старт, беше projection mapping шоу в един френски град ( Hautmont), за който в 5 поредни години правихме коледно шоу.“

Днес във фирмата работят 7 души, които непрекъснато правят визуални и технически експерименти с цел създаване на иновативни продукти. Той и екипът му вярват, че в близките 15 години изкуственият интелект няма как да замени човека напълно, дори и в тази високотехнологична област. „Една машина никога не би могла да замени емоциите и креативността, които може да вложи един човек при създаването на едно шоу. Поне така се надявам“, казва Марин.

Вероятно екипът знае как да създава визуални магии, ако се съди по списъка с номинации и награди на компанията: за “най-добро събитие” на “Visit.Brussels” Белгия 2016; трето място за “най-добра анимация” на Computer Space 2016, България, и на Festival of Lights 2016, Берлин, Германия; първи шампион на Festival of Lights 2015 Берлин, Германия.

Портфолиото на студиото е впечатляващо - от над 160 проекти в Австрия, Белгия, България, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Дубай, Катар, Кувейт, Ливан, Русия, Франция, Холандия, Швейцария и др. Затова Марин и колегите му познават добре различните бизнес култури. „Има огромна разлика в това да правиш бизнес във всички тези различни точки по света. В Западна Европа се цени много опита, времето, точността и качеството, което предлагаш. Следването ми в Германия се оказа безценен опит в работата в бъдеще. В Близкия Изток хората са непредсказуеми и с колегите сме свикнали да очакваме всичко от тях.“

След 10 години в бизнеса предприемачът определя времето като най-ценния ресурс. Той съветва стартиращите предприемачи да бъдат искрени, упорити, постоянни и да ценят времето на другите. Марин се стреми към оптимизация на време и на ресурси, за да извлече максимума от тях. „Развитието на технологиите и на софтуерите ни помагат много в оптимизирането на времето. Както всяка друга технологична компания, ние сме в непрекъснато търсене да извлечем максимума от нашите ресурси. А когато човек обича работата си, той няма как да не е искрен и да не вдъхновява останалите около него. Останалото е магия“, завършва той.

 

Статията е публикувана в списание „Икономика“, бр. 82.

Снимка: Vimeo, CC

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.