За един възрастен, светът на откритията приключва, когато му е все едно дали това е кораб, куче, къща или река. За децата обаче, светът започва с „Какво е това?“

Бизнесът има нужда от фантазия

Фантазията вероятно е едно от най-ценните качества, които, ако съхраним и като възрастни, ни служи, за да не заседнем в настоящето. Вярвам, че хората, които променят света с изобретения или иновации, имат винаги отговор на въпроса „Какво е това?“, дори и да грешат. Те разполагат с едно от най-мощните оръжия в света на бизнеса – въображение и нюх да усещат кога зад конструкция от три кубчета се крие бъдеще.

Най-трудният въпрос в бизнеса е „Какво е това?“

В една сцена от един любим филм „Един прекрасен ден“ героинята трябва да обясни на няколко скептични инвеститори защо да изберат нейния архитектурен проект. Тя вади от чантата си детски играчки – коли, фигурки, кубчета и „оживява“ картонения проект на сграда. Няколко минути по-късно всички на масата си „играеха“ и тя, без да използва сложни термини, презентации и други помощни средства за възрастни, ги убеди. Тя се позова на техния нюх за бизнес, който им подсказа, че проектът ù е реален отговор на техните фантазии.

Иновациите се раждат от „проба-грешка“ в игрите с конструктора

Като родител, моята връзка с лего конструкторите и като цяло с кубчетата е на ръба на любовта и омразата. Отлично знам ползите от тях – за фината моторика на децата, за първите стъпки в света на технологиите, за развиването на въображението.

Но мразя да ги събирам, да ги издирвам под дивана и, или да строя, според упътване, писано за деца, носители на Нобелова награда още в невръстна възраст.

През последните 5 години съм сглобила повече замъци, самолети и къщи, отколкото пред целия си съзнателен живот преди това. И, повярвайте ми, понякога ми е било по-трудно, дори в сравнение със сглобяването на гардероба вкъщи.

Но не мога да отрека, че към днешна дата, дори и когато само сме трупали елемент до елемент без схема, съм научила за принципите на 3D пространството, физиката и дори математиката, отколкото в училище.

С „Какво е това?“ са започвали най-големите ми успехи и провали

С този въпрос съм започвала много проекти, дори и такива, свързани с конструкции в действителен размер. Е, конструктурът не успя да се справи с моята налудничава идея за детски кът, но пък ми показа, че няма начин едно голямо нещо да влезе в едно малко нещо, без да го изменим.

Друг път, използвах легото на сина си, за да създам схема за разпределението на гостите на едно събитие. Също така използвах кубчетата, за да покажа на дърводелеца как да направи шкафа ми. Оказа се, че дори съм подобрила проекта му.

Понякога най-добре е да кажеш „Не знам“

Да, понякога възрастните, да кажем разумните, нямаме отговор на въпроса какво стои зад няколкото цветни драсканици на листа или зад постройката в стил „Хундертвасер“ на пода. Тогава най-добрият отговор е „Не знам“, но ако след него идва въпросът: „Какво е?“.

Иноваторите могат да виждат и от двете страни – тази на разумния, и тази на фантазьора. Важното е двамата да открият отговор, който открива път за нещо различно и ново.

Очаквам да отговоря много пъти „Не знам“ и да ми отговорят по същия начин в срещите си на Innovation Explorer 2019 на 21 февруари. Важното е, че там ще се съберем хора с визия за бъдещето. И още по-хубаво: ще играем с кубчета лего, защото това е сериозна работа за големи... фантазьори! Вярвам, че след това ще отговарям с още по-голямо нетърпение на въпроса „Какво е това?“ с „Не знам“.