Трудно е да говориш с трима мъже едновременно за предприемачество. Те се допълват, прекъсват и имат какво още да кажат, почти толкова много, колкото жените за майчинството например. Натанаил Стефанов, Добромир Иванов и Тибо Тетинжер са сред учредителите на Асоциация на предприемаческата стартъп общност в България. Те са приели предизвикателството да срещнат предприемаческата общност и институциите, за да се опознаят чрез конструктивен диалог.

Идеята за създаване на Асоциация на предприемаческата стартъп общност в България се роди и получи подкрепа от страна на Министерство на икономика, още по времето на служебното правителство. Министър Теодор Седларски постави фокус върху развитието на предприемачеството, припомня Натанаил, който е председател на организацията. „Новото правителство продължи тази комуникация, за да се разбере какви са спецификите и нуждите на стартиращите компании в страната. Има желание за сътрудничество - участваме в общи обсъждания, даваме предложения и препоръки, които се надяваме ще доведат до реални резултати“, пояснява той.

Добри допълва: „Вярваме, че България има огромен потенциал, че заслужава нови закони и по-добри възможности, за да се развиваме тук. През последните години общността на стартъпите се развиваше паралелно извън всичко, което се случва в държавата. Когато си в тази общност, виждаш интересни хора, говорите си за мащабни идеи и всичко е като приказка, но в реалността, в държавата се случват неща, които нямат допирна точка с нас. Правителството разбира, че ще имаме все по-голямо влияние, защото стартъпите и иновациите са шансът на България да има изпреварваща икономика, конкурентно способна на света, а не сама на себе си.“

Тибо Тетинжер, който прави бизнес в България вече 10 години, подчертава, че асоциацията е независим проект, изцяло на доброволни начала. Целта е да представляват интересите на българските и чуждестранни предприемачи в страната и да помогнат нещата да се случват, като работят с институциите за изготвянето на политики и програми в подкрепа на предприемачеството. За няколко седмици са организирали редовни срещи на борда, разширили са мрежата си от контакти в общността, определили са принципите на работа в организацията. „Ние не сме акселераторска програма и не дублираме дейността на своите членове. В асоциацията членуват водещите организации, които освен че помагат на стартъпи да пораснат и подпомагат средата със своята дейност, искат да работят с институциите за изготвянето на политики и програми в подкрепа на предприемачеството.“

С Добри започваме да говорим за проблемите, които пречат на бизнеса. Обобщаваме ги до липса на развито законодателство и тежки регулации, „пропаст между света на институциите и на стартъпите“, недостиг на хора и стимули. Натанаил посочва, че той и колегите му са представили препоръки как да се подобрят критериите по мярка „Насърчаване на предприемачеството“ на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ с бюджет 67 млн. лв. Въпреки това, критиките към програмата не са малко, отбелязвам аз. „Това не е нещо, което ще се промени за един ден. Това, че сме положили основите на комуникацията, е добра начална точка. Промяната отнема време, но е положително, че институциите искат да ни чуят и търсят нашето съдействие, а това не се случва толкова често.“

Добри допълва, че целта на новата организация е да стимулира инициативите на правителството да са по-пазарно ориентирани, като помогне двата свята – на бизнеса и на институциите да се опознаят. Чрез обратна връзка от общността, асоциацията ще оказва и натиск правителството да облекчи административните тежести.

Натанаил обяснява, че в началото са се сблъскали с недоверие от всички страни. В стартъп общността се говорело, че няма смисъл да се работи с институциите, защото нямало да доведе до реален резултат. “За мен основният проблем е в липсата на комуникация. Когато не познаваш някого няма как да имаш обектевна представа за него. Когато започнахме да работим с институциите се убедихме, че и там има изключително знаещи и умни хора, които имат същата цел като нас - да подобрят предприемаческата среда и да стимулират предприемаческата активност. Аналогично служителите на администрацията разбраха, че сме група ентусиасти, които искаме да правим бизнес и да помогнем с развитието на екосистемата, а не да работим за някаква лична изгода.”

Асоциацията ще се опита и да въздейства на отношенията в предприемаческата общност. Някои от по-големите компании гледат на стартъпите като конкуренция. „През стартъпите е най-лесният, най-добрият, гъвкав и ефективен начин да се правят иновации. Всяка стартираща компания има потенциал за растеж, затова „е в наш интерес да направим бизнес климата по-добър като цяло“, казва Добри.

„Ако в следващите две години успеем да накараме правителството да направи бизнес условията по-приятелски към стартиращия бизнес, имаме шанс много по-лесно да привлечем чужди таланти и да върнем българските от чужбина. Да, много от законите са назадничави що се касае до правенето на пари в България и създаването на компании, но основата е добра. Затова нека се фокусираме върху постигане на следващото ниво и да направим брандирането на България навън по-добро и по-видимо,“ казва Тибо. Той допълва, че иска и хората, които се връщат у нас, да не са няколкостотин, а вълна, която да влее огромен обем от знание в българската икономика.

Сменяме темата и започваме да си говорим за бизнес. И тримата ми събеседници познават вкуса на трудностите и успеха. Кои са трите възрасти на българската предприемаческа екосистема? Добри описва три фази. „В началото, когато се появиха първите стартъпи, може би е имало усещането, че просто се наливат пари в някои компании, но това беше важен образователен етап. Тогава много хора се провалиха, но се научиха. Втората фаза е за тези, които успяха да израснат и сега се сблъскват с други проблеми. Не е толкова лесно да развиеш компания. А тези, които не успяха първия път, създават нови стартъпи, други се присъединяват и това е част от развитието на екосистемата. В момента има толкова много компании, които работят и предлагат услуги на международни пазари – това са истински пари и работни места.“

Тибо допълва, че в България има малка предприемаческа екосистема и хората са тясно свързани, борят се като един. Това им помага, но има и недостатъци. Законодателството не позволява големи международни инвестиции и затова някои стартъпи се регистрират в чужбина, където по-лесно ги привличат и приемат, или се продават. Според него това води и до отдръпване на мащабни инвеститори, както и на чуждестранни стартиращи компании, които да работят от България. „Не на всеки стартъп му е писано да успее; трябва да се изберат тези, които имат потенциала да се развиват и да им се помогне. Достъпът до нови пазари е важна стъпка за разрастването. Останалото е да намериш правилните хора и да имаш смелост да мечтаеш – аз се опитвам да стигна Луната, а ако успея да стигна дори до средата на пътя - пак е много добър успех.“

Статията е публикувана в списание „Икономика“, бр. 79.