Бермудският триъгълник на моливите

Както някои от вас знаят, аз съм майка на първокласник. Това ми гарантира пълната гама от вълнения, която образованието и училището като среда, създава.
Днес ще ви разкажа за нашите моливи. И гумички, всъщност. Откакто Митко тръгна на училище с раница, която може да побере и мен, ако поискам, над моливите му „легна“ проклятието на Бермудския триъгълник. Сутрин зареждам два обикновени молива за писане, гумичка и гама свежо подострени моливи за рисуване. Училището ни е на 5 минути път, класната стая е една, ползвателят – предполага се един и известен. Вечер се прибира един първокласник с поне с два по-малко молива и няколко счупени, и 0 броя гумички. В началото реших, че аз съм разсеяна. Всъщност съм разсеяна и затова не броя правилно цветните или обикновените моливи. После, подобно на Хорейшо, установих, че обичайно два или три цвята моливасвършват бързо или изчезват – червено, синьо, зелено, понякога и жълто. За обикновените моливи не коментирам – те потъват в неизвестното без обяснение.
– Къде са ти моливите?
– Не знам.
– А с какво пишеш и рисуваш?
– Ами едно момиче ми взе молива, но аз ѝ го оставих. Взех синьото на Пепи.
– А сега къде е синьото?
– Изгубих го.
Няма да коментирам гумичките – от скъпи и хубави на Кохинор, до цветни с калинка – всичките избягаха от вкъщи. До една.
Обадих се на приятелка – ветеран с 3 деца, за да я питам какво да правя с тази мистерия. Тя ме посъветва да купувам малки разфасовки моливи и да попълвам загубите. В резултат сега имаме 6 черни, няколко нюанса розово, кафеви и черни, но отново нито едно червено и синьо. На някого да му трябва розов молив?
С гумичките реших да не се занимавам и да го оставя да прави размяна, търговия, каквото иска, със собствени усилия, за да си осигури средства за триене.
И все пак моливите ги няма. Скоро ще се обадя на ФБР, МИ5, инспектор Дюдю, за да ги поканя да разрешат тази загадка. Дотогава аз не пускам нов молив навън от вкъщи. Плаша ги с училище, където всички техни събратя изчезват мистериозно. Те си кротуват. Дано не ги похити някой, особено единственият син.

Снимка:https://commons.wikimedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.