Здравейте, аз съм Мая и съм обикновен готвач сред звезди в семейството, поне според нашия син. Той е на 7, здрав и кльощав (харесвам тази шарена дума), Дева с фино небце и с мнение, което не се спира да споделя постоянно.

Тази сутрин го изпращам на училище и учителката му ни посреща с усмивка на вратата на сградата.
– Здравейте, научете се да готвите супи като баба му, че вижте го колко е слаб! Вчера му стягах панталоните, за да не му паднат.
Аз също с усмивка отговорих:
– Здравейте, ще се опитам, ама надали…

Според Митко няколко са претендентите за мастер шеф в неговия свят. Едната му баба прави най-вкусните два вида супи, които той обича. Другата му баба прави домашен сладолед и торти, които също са най-. Баща му е майстор на пилешките крилца, домашната пица, пържоли и палачинки. А къде е майка му – ще попитате. Аз готвя скучни неща като мусака, леща, зеленчукови супи, баница, шоколадов кекс и други, които той яде, но ако може,….би предпочел някой от останалите варианти. Разбира се, тараторът на мама е номер 1 и само мама му готви риба и му чисти скаридите, но колко е това…

Къде беше ти цели две карантини, та не се научиш да готвиш? – би бил следващият въпрос. Напротив, задобрях и го научихме да яде повече неща от обичайното, но това няма нищо общо с постиженията на другите във фамилията.

Разказах на мъжа ми случката от сутринта. И двамата сме свикнали с доброжелателните напътствия да го нахраним това дете, но друго го жегна.
– Довечера ще му направя пилешки крилца, та да ме спомене, когато другият път ни разнася из училището.

Надпреварата за мастер шеф продължава. Аз ще готвя и експериментирам, но без да влизам в тази борба за апетита на Митко. Аз съм по доставките и по заниманията по интереси. Ще го запиша за готварски курс отново, както иска, да надмине, и бабите си, и баща си. А аз ще ям.

Снимка: https://pixabay.com/bg