Ваканцияяя!

„Ваканцияяя!„ – така синът ми излезе днес от училищния двор след парти послучай приключването на първи клас. Както отбеляза и баба му, няма една снимка, на която да гледа в обектива, да не се кикерчи (каква щура дума) и да не се плези. Важното е, че първи клас приключи, поне официалната част, и макар и на лятно училище, вече е във ваканцияяя!

И аз съм доволна. Много мрънках, сумтях и т.н, докато го подготвим за първия учебен ден. С маски, без маски, онлайн или на живо, на стол или със сандвич, всичко се завъртя вихрено от септември и…май ми се губят няколко седмици спомени, купища моливи, гумички, боички, един суитчер, но като цяло приключваме учебната година с щастливо дете, което обича да ходи на училище. А това е най-важното.

Благодарна съм на учителките ми, защото и двете му се оказаха с железни нерви, стоическо търпение и с голяма обич към нашите деца, които къде на шега, къде на истина понякога изглеждат като зверчета. След една карантина или месец онлайн обучение всички родители с голямо удоволствие оставихме хлапетата до входа на двора и след това….беж! Но истината е, че първолаците ни си намериха будители, които са ги превърнат още повече в истински, добри, будни хора. Образователната система има нужда от ремонт, но функционира благодарение на учители като нашите.

Трябва да призная, че аз съм от разсеяните майки, които често последни разбираха или пропускаха, че трябва да носим прежда за мартеници, или се оказваха с дете, което не отива на състезание, защото е взело самостоятелно решение. Реших да пропусна в CV-то си на родител тези дребни недоразумения, защото иначе кого ще дават за пример за майката блейка…Последните седмици оставих раницата му да се оправя сама. Днес открих опит за любовно писмо, няколко фигурни на нинджи, малко солети на дъното и разглобени химикали и моливи. Нищо страшно и нищо живо. Като цяло дружно тримата и котката, се справихме с първи клас достойно.

Първи клас, както вероятно знаете, ме превърна в майка социално страшилище. Дори медийна звезда. Не знам дали това е крачка към промяна към по-добро на системата, защото втори клас е след броени месеци, а доброто не се се случва бързо. Да се надяваме, че ще се кротна…малко.

Убедих се, както умните отдавна са го казали, че системата се променя отдолу нагоре и отвътре навън, и будните родители, учители и деца са в основата на адекватното образование на нуждите на децата сега, с визия за бъдещето. Всичко добро, което, според мен, се е случило в грижите за децата през последните години, е било под натиск и със заряд отвътре навън. Дано втори клас ми предложи повече спокойствие и по-малко реформаторски вълнения. Но дори и с вълнения, ще го изкараме. Важно е, че все повече хора усещат образованието като кауза и застават зад нея. Аз също.

Аз научих много в първи клас. Видях детето си почти като голямо момче, сред други възрастни, сред нови приятели, и границите на неговата свобода, на моята намеса, на нашите „да“ и „не“ се промениха. Разбрах колко е важен примерът и защо ние вкъщи е нужно да бъдем добри и отговорни хора с чувство за хумор и самосъхранение, и да учим хлапето си да се справя сам, да го насърчаваме. Например много ми се иска да го пусна сам да ходи до училището на 500 м от вкъщи, но има опасни улици. Дано това стане след някоя друга година, защото той има нужда да събира смелост и да управлява своите отговорности. Аз – да стискам зъби, очи, и да го оставя да прави собствени избори.

Сега ни чака първата задължителна литература, която едва ли ще е скучно преживяване. Време е за сложни схеми-мама-татко-баба-дядо-лагер-море и т.н, които също едва ли ще са скучни. Накратко – лято е. Ваканцияяяя! Втори клас – готов ли си? Ние не! Чао, до септември!

Снимка: https://apilgriminnarnia.files.wordpress.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.