Последните седмици се точат еднообразно. Не е заради онлайн обучението, нито заради Ковид-е-и-се-тревожа-постоянно. Установих, че ,за да продължим социалния си живот, макар и силно ограничен, е нужно да спазваме няколко нови правила на етикета.

1. Не питай, не говори за Ковид, освен ако няма сериозна причина

Сериозно, темата толкова ни е „влязла под кожата“, че няма смисъл да я споменаваме излишно. Сутрин ставаме и може би скоро ще казваме и: „Добро утро, Ковид“. Да, звучи зловещо, но си струва да говорим за това само, ако е засегнато собственото ни здраве, или това на близките ни, или идва краят на пандемията. Съчувствието, съпричастието, помощта винаги отварят сърцето, но безцелният разговор по темата е обречен и води до унили хора и още по-тежки мисли. И води и до скъсване на връзки впрочем.

2.Не говори за ваксини, освен ако не е наложително

Днес се ваксинирах. Направих го, за да съм една крачка напред пред потенциален вирус, който ме дебне. Но, както отбеляза съпругът ми, нека не говорим за това пред Х., защото е яростен антиваксер, и пред З., който от своя страна е по-голям специалист от темата от самите създатели на ваксините. Накратко, не говорим за това, защото нямам нужда от още облаци, тревоги и чужди идеали. И е въпрос на възпитание, особено, ако не разбирам от темата.

3. Не говори на онлайн обучението и за образование

С това не се справям. Вчера ми се обади репортер, за да ме покани да говорим по темата кога децата ще се върнат в клас. Отказах учтиво. Тъй като вече се познаваме добре с дамата, ѝ обясних, че според мен вече почти не се чува мнението на родителите или учителите. Всичко по тема са полярни мнения, на хора с опънати нерви като корабни въжета. Тези, които взимат решенията, не личи, да чуват нас от тълпата, а и лидерите на мнения са уморени. Затова и смятам да бъде добре възпитана и по тази точка.

4. Не говори за пари

Разговорите за пари са особена територия на етикета. Те са неизбежни, формират мнения, възгледи, нагласи, и са ни скъпи. В години на несигурност и кризаса и болезнена рана за някои, и средство за терапия за други, които с тях си купуват живота, който искат. И в двата случая, както и в моя личен, това са нашите лични пари и избори. Преди няколко години ми се наложи много рязко да приема мисълта, че парите са средство, че идват, и си отиват, и че истински важни са начините, по които хора живеят с тях, без тях. И така почти се отървах от едно много гадно усещане за малоценност или несигурност дали пасвам в една или друга среда. Боря се да имам парите, които са нужни за живота, който искам. И не обсъждам тези на другите. Въпрос на възпитание. И на избар защо и за какво искам да бъда чута.