Защо казах „не“ на антигенния тест на сина ми в училище?

Тази сутрин, към 10,30 часа във вайбър групата на класа на първокласника ми получих кратък въпрос: „Бихте ли се съгласили да се направи бърз антигенен тест на сина/дъщеря Ви? Трябва ни спешно отговор до 12 часа“.

Аз видях съобщение към 11 часа и се обадих на мъжа ми, за да обсъдим въпроса. Клоняхме към „да“, защото вярваме и във ваксините и в медицинския разумен подход към борбата с вируса. Но преди да потвърдя, върнах въпрос в чата: „Кой ще прави теста и как? Какво се случва, ако се открият антитела? Кой и какъв достъп има към резултатите?“.

След 15 минути ми се обади учителката му – много добър педагог и свестен човек, доколкото я познавам, и набързо ми каза, че не може да ми отговори на въпросите. РЗИ щели да тестват децата. Казах ѝ, че в такъв случай отговорът е „не“.

Да започнем отначало. Вече една година живеем с постоянния призрак на Ковида. На всички стана ясно, че всеки има мнение по темата, и то от първосигнално, вече се е превърнало в айсберг от вярвания, знания, страхове, надежди, илюзии и известна доза глупост. Общо взето, под заплахата от болестта, всички преболедуваме от дезинформация, фалшива информация, полуистини, постистини, лъжи, и др.

От може би седмица се говори за вероятността да се тестват доброволно учениците. Но МОН – това министерство на образованието и науката, в което знанието и информацията никога не са точни, ясни и разбираеми, особено през последната година, реши да опъне нервите на родителите с бърз тест без верен отговор. А верен отговор няма, защото няма ясно условие на задачата.

– Кой ще тества децата? Кога и къде? В присъствието на медицинско лице от училището и на учител, който да подготви децата или директно ще им „бръкне в мозъка“ през носа?
– Каква е целта на тези тестове? Резултатите ще се дават индивидуално на родителите или ще влизат в медицинския картон на учениците?
– Ако детето ми е прекарало Ковид, препоръчително ли е и кога да му се направи тест?
– Какво би следвало, ако му открият антитела?

Вероятно бихте могли да допълните въпросите. Но големият въпрос е защо МОН и МЗ не се сетиха да направят кратко упътване, брошура, листовка с отговори на тези въпроси или да предоставят телефон, на който да си зададем въпросите, а поискаха бърз отговор на въпрос без верен отговор.

Уважаеми министър Вълчев, вместо да обикаляте тв студия и медии с неясни отговори на 1001 въпроси, седнете с екипа си и помислете вие как ще отговорите на този бърз въпрос за час и половина, в понеделник, когато повечето родители са на работа. Доколкото знам, самият Вие сте родител на ученик. Ще бъдете ли спокоен непознат да бърка в носа на сина Ви, без Ваше присъствие или без присъствие на учител? Ето идея- защо не предоставите възможност за безплатен бърз антигенен тест при личния лекар на детето, или в неговия кабинет, в среда и с хора, които ученикът познава.

Качествената комуникация не се прави с бързи отговори на важни въпроси. Отговорете ми на тези въпроси и не поставяйте учителите в положението на посредника, който е…., защото те не го заслужат. Вие сте отговорен за това дали и колко родители ще кажат „да“ и ще застанат уверено зад позицията си. Останалото е пожарникарска реакция!

Снимка на fernando zhiminaicela от Pixabay

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.