Днес Министерство на образованието излезе с две важни новини. Първата – в преработените насоки за новата учебна година пише, че децата до 4 клас включително, ще са без маски в клас. Малка победа в полза на повече деца в клас присъствено.

Втората: Цитирам: „Училищата са започнали 2021 г. с финансови остатъци за общо 231 млн. лв. С оглед на тези налични средства Министерството на образованието и науката (МОН) промени Наредбата за финансиране на институциите и даде възможност на директорите на училища при необходимост да използват част от икономиите за заплащане на интернет достъпа на своите ученици при дистанционно обучение. Осигуряването на интернет достъп за двете страни в образователния процес – учители и ученици, е ключово важно условие за провеждане на ефективно обучение от разстояние в електронна среда.“ Дотук добре, интернет и устройства за всички, но: в същите тези преработени насоки за новата учебна година няколко пъти, повече от 5 и в различни варианти, е записано, че училищата се насърчават да провеждат колкото е възможно повече занятия – спортни, по изкуствата, по разказвателни предмети, или както се казват днес, навън.

А къде е това навън? В разбития двор със счупени пейки и с детска площадка за 6-годишни, без достатъчно кошчета за отпадъци? Насред неокосената тревна площ или около полуразпадащи се помощни сгради? На игрищата с бабуни и с кошове за спорт без мрежи?

На открито може и да е в парка, но малко учители, особено на малки ученици се осмеляват да поведат 20 и няколко деца в парка. Посещенията в музеи, на забележителности, също е вариант, но вероятно поради ограниченията и те ще намалеят. Затова дворът е наличната алтернатива, но в повечето случаи инфраструктурата не подканя нито учители, нито ученици да учат на въздух, да се движат активно, освен в междучасието и по физическо. Няма и методологии, които да подпомогнат педагозите.

И така, уважаеми разпределящи остатъци от бюджети, защо не насочите училищата към инвестиция в класни стаи на открито, в пространства за учене чрез преживяване навън, в зеленчукови градини, в игрища и места за активен спорт? Ако го пише в насоките, не значи ли и да насърчите тази възможност, като отделите средства за нещо различно от интернет и устройства за онлайн обучение?

Или онлайн обучението е новата „свещета крава“, която никой не пипа и всичко останало остава на добрата воля на училището?

Ето и моите въпроси към Министерство на образованието и науката:
-Знаете ли колко класни стаи на открито има в България?
– Колко учители имат опит с преподаване на открито? Какво правят и какви резултати получават? Каква е обратната връзка от децата?
– Знаете ли какво е състоянието на училищните дворове и мислите ли как да ги направите вдъхновяваща среда за учене и спорт? Колко инвестирате в тях? Как се поддържат и от кого? Кой ги проектира?

Мога да питам и още, но сега моите посестрими и братя по съдба, сиреч родителите: ако предпочитате децата да учат присъствено, бихте ли участвали във взимането на решения по обновяване, поддържане на двора, ще станете и доброволци, ако е нужно?

Аз да, но аз съм неспасяем случай на активен гражданин и родител.

Каквото и да отговорите, помислете – ако искаме децата да са присъствено в клас и да учат на открито, трябва да го поискаме – учители, родители, всички, на които ни писна онлайн обучението. С още пари за интернет и устройство нищо няма да се случи много по-добре. Важно е видим решения отвъд това.

Извинете за дългия коментар. Обещавам да не се повтаря скоро.

Показвам снимки от изграждането на пространство за учене и срещи на открито в 138-о СОУ в София, по проект на Сдружение Безопасни детски площадки, с труда на доброволци. Може и се случва!