Аз се страхувам от височини и от земетресения. И така, вече не помня кога, през няколко години, относително често, ни се случиха два силни труса в София. Вече живеех с мъжа ми, още бяхме гаджета.

Първият път бях в офиса с колеги. Офисът ни беше в стара софийска сграда, със скосен таван, а ние – в гълъбарника, до който се стигаше по извити стълби. Ужас на квадрат.

И така – тресе се. Аз се паникьосвам, но се владея, защото колегите се държат мъжки. Втори трус. Този път единственият мъж сред нас каза решително: „Айде сега, взимайте си чантите и надолу“. По извитите стълби. Стиснах зъби, слязохме долу и звъннах на любимия със заплахата, че ако отново ни разтресе, аз се връщам в Пловдив. Сбогом ,любов, аз обичам себе си повече.

Отмина този трус и относително скоро след това отново ни разтресе, но посред полунощ и вкъщи. Тресе се туй легло, не от любов, лампата танцува, аз не знам какво, къде, а той: „Спокойно, тази стена няма да падне, но не стой под масата, че се разпада“. Е, все пак го хвана шубе покрай мен и излязохме навън. Аз се шегувах с него, че ако ни тресне трети път, той ще спасява приемника на телевизора, а аз котката.

Нашите съседи бяха стигнали по-далече – с колата се бяха качили при вулкана на Витоша. Върнаха се живи и здрави.

И така, коронавирусът не е земетръс и за него учените подготвят ваксина. Вярвам, че ще бъде готова скоро, защото Китай е голям, а Италия е доходоносна туристическа дестинация. Не ме е страх от самия вирус, а от хората, които използват случая, за да материализират всички свои страхове. Очаквам скоро репортажи за условията в бункерите, ако има действащи. Ще изгоним клошарите.

Проверих как сме с Нурофена и с лекарствата за настинка – скоро се запасих заради грипната епидемия. Имаме и средства за лична хигиена, защото правихме традиционния голям пазар. Храна има, а и малкият много не яде. Вече е голям и ще тича сам по стълбите надолу, ако има трус. Котката да му мисли.

Имаме всичко, само спокойствие няма. А то е в основата на оцеляването, за да се вземат правилни решения, а и за превенция.

Положение е „Всички ще умрем!“, но не днес. Тя, смъртта, не праща предупредителни писма на всички. Подбира. Затова нека продължим да се страхуваме рационално – от земетресения, от мишки, от наводнения, от отворени капаци на тоалетни, и да се грижим за здравето си. Стойте си вкъщи, ако сте болни, както се прави и при разстройство или при настинка. И, да, да си мием ръцете! Водата спира при земетресение, но хигиената е задължителна.