Родителство

Истории с вяра, монахини и Хелоуин

Сухота на очите


Монахинята, която разказва приказки

Имаме приятели, които са силно вярващи. Миналото лято заедно отидохме до малък женски манастир току до сръбската граница, който те подкрепят, а и покрай тях и ние понякога.

Пътят до манастира беше истинско изпитание за старото ни Рено, но след 40 минути пристигнахме в едно осветено от вярата място. Влязохме в чистия и подреден двор с овошки, цветя, с тогава недовършената църква. Синът ми може би не с дотам тих глас попита: „Мамо, защо тези жени имат мустаци?“. Но скоро се окопити и забрави за културния шок, защото един дядо и една монахиня напълниха джобовете му с джанки и му намериха работа.

След скромния обяд една от монахините ме попита: „Ти вярваща ли си?“. Аз отговорих, че съм кръстена, но не съм запозната добре с верските дела. „Е, трябва да започнем от някъде!“ – отвърна тя и повика сина ми. Седна с нас под една стряха, отвори кутия с ламинирани малки икони, избра тази на Св. Димитър и започна да му разказва сладко-сладко за светеца, чието име носи. Това буйно, нетърпеливо и любопитно дете се кротна като по команда и разказа и за детската градина, и какво го мъчи, а тя му обясни с кротки, прости, но въздействащи думи защо трябва да е добър човек, защо е важно да вярва. Аз слушах и ей, тя беше права, покрай него и аз открих своя храм в себе си. Бабата ни подари иконката и тя остава за сега единствената в дома ни, към която изпитвам повече от страхопочитание или каквото чувство предизвиква обичайно такъв образ сред хора като мен. Разговорът с тази монахиня ми помогна да вярвам.

За вярата и Хелоуин

Семейно се познаваме с прекрасна жена, която е прекарала част от живота си в манастир, май е и с богословско образование. С нея сме се виждали четири-пет пъти, обикновено покрай операциите на съпруга ми, когато тя идва да ни помага с превръзките. Първите пъти, когато се срещахме, много се притеснявах. Дали пие кафе или чай? Сладкиш или плод да ѝ предложа? Трябва ли да съм задължително с дълъг панталон и дълги ръкави? Какво знае човек като мен за хора като нея? Тя се оказа сладкодумна жена, която ми позволи да ѝ задам много въпроси, свързани с религията и с вярата. Говореше ми кротко, без назидание или със снизхождение, пихме кафе заедно…Тя ме изненада, когато подари на сина ни парти аксесоари за Хелоуин. Аз я попитах дали това не е в противоречие с вярата ѝ. Тя ми обясни, че този празник е начин хората да се справят със страха си от Смъртта, от неизвестното, и няма нищо лошо в него. Иначе как децата или хората, загубили близки, ще намерят отговори на въпросите си какво се случва след нея? Тя ми отговори: „Моята вяра е тук, в сърцето. Нямам нужда от посредник. Посредниците на Бог са хора като нас, затова не търси отговор, утеха единствено от лицензираните посредници. Първо я потърси, нея, вярата, ей тука – в ума, сърцето си. Ако там я няма, къде ще я намериш…“.

Няколко месеца след тези срещи, аз имам въпроси „Защо“, на които Бог не ми е отговорил, така че аз да разбера отговорите…Вярата ми е тук, вътре в мен, Св.Димитър ни пази от обикновена ламинирана икона с размера на карта за игра, но аз не намирам сили да не го гледам спокойно и без гняв. Надявам се да се помирим и без посредник да си кажем: „прощавам ти, прости ми“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.