Предприемачество и иновацииРодителство

Ставрос Ставру: „Пукльовците“ са част от училищния живот на детето

Ставрос Ставру и Ива Груева са създатели на дигитални образователни игри, които помагат на учителите да развиват умения за работа в екип у своите ученици. Пукльовците се играят не повече от 15 – 20 минути на седмица и само в защитена училищна среда (под контрола на учителя). Ставрос и Ива планират и настолни варианти на игри. „Пукльовците“ се борят на финала на конкурса за социално предприемачество ПРОМЯНАТА 2019, а също така стигнаха и до финала на Конкурса „Иновативно преедприятие на годината 2019“. Желая им успех!

Здравей Ставрос, разкажи ми какво са „Пукльовците“?

Пукльовците са измислени същества, на които им пука. И тяхната мисия е да научат и нашите деца да им пука. За другите. За природата. За света.

Вярваме, че само в свят, в който хората не са безразлични и им „пука“, може да има положителна промяна. А за да бъде устойчива тази промяна – трябва да сме заедно. Ето защо Пукльовците учат децата ни да работят в екип, да си помагат един друг и да се подкрепят взаимно. За по-доброто бъдеще на всички нас.

По-формалното определение на Пукльовците е дигитални образователни игри, които помагат на учителите да развиват умения за работа в екип у своите ученици и да създават нагласи у тях на загриженост към другите и към света. Това става като учениците играят в отбори от по 6 деца и трябва да си общуват и сътрудничат, за да напредват. В това време учителят наблюдава тяхната екипна работа и в края на играта дава ефективна обратна връзка (използвайки нашата методика). Така учениците осмислят социалния опит от преживяната игра и се учат от него.

Разбрах, че си се заел с този проект, след като си усетил проблем с училището на сина си. Как се промени той, как се променят децата с „Пукльовците“?

Да, Пукльовците бяха вдъхновени от моя син, когато беше първи клас. Той беше влюбен в технологиите и обичаше да прекарва всяко свободно време с тях. Но те не му се отразяваха добре. Изолираше се от света, ставаше апатичен и безразличен към всичко, затваряше се в себе си. Исках да променя това. Запитах се мога ли да създам дигитални игри, които да са също така завладяващи, но да са образователни и да стимулират директното общуване и взаимодействие с другите. Така се появи прототипът на Пукльовците, който направих като подарък за неговия клас за Коледа.

Ефектът не закъсня. Класът се сплоти, децата се опознаха и знаеха как да се държат едно с друго така, че да не се разстройват взаимно, всички изградиха приятелски отношения помежду си (а не както беше преди да играят в затворени групички), подобри се мотивацията и ангажираността им към учебния процес и др. А най-голямата награда за мен беше, че синът ми откри, че да използва технологии, при които взаимодейства с други деца и общува, е много по-приятно и забавно, отколкото да ги ползва сам и в изолация.

Отзивите, както на децата и учителите, използващи Пукльовците, така и на редица педагози и психолози, са повече от положителни. Те често споделят с нас, че учениците стават по-чувствителни към другите; обръщат внимание на другите и адаптират своето поведение спрямо тях; опознават себе си и другите; грижат се един за друг; окуражават се да дават най-доброто от себе си; помагат си и др. Може да чуете какво споделят за Пукльовците прекрасни второкласници от столичното 120 ОУ „Г. С. Раковски“.

Защо, според теб се появява проблем в работата в екип между децата? Какво им липсва или им е недостатъчно?

Според проучване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) през 2015 всеки втори деветокласник в България няма базови умения за работа в екип. И в този показател ние сме на едно от последните места в света. От друга страна, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), това са ключови умения за успех. От тях до голяма степен зависи нашата реализация в личен, социален и професионален план.

Въпреки това в задължителната учебна програма на МОН не е заложено развитието на такъв тип умения и липсва методика за обучение, която учителите да следват. Това, заедно с изключително натоварения график на учителите, според нас обяснява до голяма степен защо половината от нашите деветокласници не могат да работят в екип – за практикуването на екипна работа в училище просто няма време.
А без практика няма умения. Това е като да се учиш да караш колело. Наръчниците ще ти дадат знание (напр. за устройството на колелото, за стойката на каране и т.н.), но няма да ти помогнат да направиш първото си завойче. Просто трябва каране. Като колкото повече караш, толкова по-добър ставаш. Същото е и с уменията за работа в екип – нужно е постоянство в трупането на социален опит и систематичен подход, за неговото осмисляне.

Много родители се опитват да ограничават максимално времето пред екрана на телефон или компютър на детето си. Как „Пукльовците“ ще ги спечели?

Най-честата съпротива, с която се сблъскваме от страна на родителите е технологията, която използваме. Те не харесват таблетите и всякакъв друг вид устройства, както и са отрицателно настроени към дигиталните игри. Аз лично напълно ги разбирам, защото, както казах, негативният ефект от технологиите беше видим и с моите деца.

Въпреки това, когато обясним, че Пукльовците се играят не повече от 15 – 20 минути на седмица и само в защитена училищна среда (под контрола на учителя) – голяма част от тези съпротиви падат. Когато подчертаем и ползи от игрите и игровия подход на учене – родителите често се превръщат в наши поддръжници и на свои ред защитават нашата кауза. Защото целта е да впрегнем технологиите да работят за нас, а не просто да ги отричаме. „Не тро̀ви отровата, а дозата.“ е казал Парацелз и смятам, че е прав.

В бъдеще смятаме да дадем алтернатива на технологиите, които използваме, но да запазим игровия подход на учене. За целта ще създадем аналог на дигиталните ни игри под формата на настолни игри. Така учителят сам ще преценява кой вариант е по-подходящ за неговите ученици, съобразявайки се с изискванията на родителите. Също така Пукльовците ще могат да се играят и вкъщи. А това е една от другите ни големи цели – да въвлечем родителите в учебния процес (и училищния живот) и да насърчим те да прекарват повече време с децата си.

Какво е мястото на вашата игра в живота на едно дете? Дали и как тя расте заедно с него?

Много често ентусиазирани деца ни питат дали могат да играят с Пукльовците извън часа и без наличието на учител. Нашият отговор винаги е не.

Първата причина за това е, че учителят играе ключова роля за осмислянето на социалния опит, които те трупат чрез играта. Без него и защитената среда, която той осигурява – ефектът може да е негативен и взаимоотношенията между децата могат да пострадат.

Втората причина е, че искаме Пукльовците да се превърнат в силен мотиватор и средство за ангажиране на учениците към учебния процес (и училище въобще) като ограничим достъпа до тях. Това е т.нар. принцип на дефицита – колкото по-малко достъпно е едно нещо, толкова повече го желаем.

И третата причина е това, което споменах, а именно да ограничим негативните ефекти от технологиите върху децата, като в същото време извлечем максимални образователни ползи. Ето защо на въпроса какво е мястото на Пукльовците в живота на едно дете – бих отговорил, че те би трябвало да са част от неговия училищен живот.

В момента Пукльовците съпровождат децата ни от 1-ви до 4-ти клас. През този период от 4 години те ги учат на различни умения за работа в екип. Сред тези умения са кооперативност, комуникативност, емпатия, толерантност, адаптивност, асертивност, самоконтрол и решаване на конфликти. Също така Пукльовците запознават нашите деца и с различни екологични теми като замърсяването на въздуха и водата, нуждата от разделно събиране и рециклиране на отпадъците, необходимостта от залесяване и др. Така с времето се повишава тяхната чувствителност към екологичните проблеми, пред които е изправено човечеството. Плановете ни в бъдеще са да разработим игри и за по-големи и по този начин Пукльовците да съпътстват децата ни през целия училищен период.

Вие сте на финала на Промяната 2019. Защо, според теб, родителите, а и не са само те, да ви подкрепят?
Често казваме, че всеки, на който „му пука“, трябва да ни подкрепи – за да покажем, че в България има много Пукльовци и те искат промяна. Ако и вие смятате, че в училище децата ни трябва да се учат на умения за работа в екип и да развиват нагласи на загриженост към другите и към света – то бъдете част от промяната в образователната ни система и ни подкрепете. Гласувайте за Пукльовците!
Снимка: Пукльовците

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.