Традициите не са това, което бяха. Това е клише, което стои в основата на много пропаганда, успешни и провалени рекламни кампании, но и добро начало за пречупване на клишетата. Ще се опитам да стъпя на последното. Вчера със съпруга ми си говорихме за случка отпреди няколко години. На тържество в детската градина по случай Деня на семейството 5-годишните и техните наистина прекрасни учителки участваха в много глупаво закърпена драматизация за традициите и „основната клетка на обществото“.
Използвам това клише, може би от учебниците на моите родители, защото в тази пиеска всички герои, действия и декор бяха като извадени от склада, в който никой не е влизал от 1990 г. Мама, татко, аз и брат ми, мама меси, татко пие ракия, сещате се. Тогава се потресох от този спектакъл, защото в групата ни има от всичко по малко, но от точно това май има още по-малко. Мъжът ми, юрист и здраво стъпил на земята човек, тогава и сега, ми припомни, че няма как да почетем всички цветове в семейната дъга, но се съгласи, че има начини да се каже, че има ценности, любов и уважение, които държат което и да е семейство здраво.
Да се върна към основното – прочетох по-задълбочено предложенията за материала за „час по патриотизъм“ и по „защита на родината“ на една партия и сериозно се замислих дали искам детето ми да влиза в тези часове,или ще се наложи да учим как да бъде патриот и стойностен активен гражданин, на когото му пука къде и как живее, но извън клас. В съзнанието ми изникнаха кадрите и редовете от филми и книги за възхода на Хитлер например.
Аз съм гражданин на ЕС. Казвам го с пълната увереност, че в това определение за идентичност над 70% се вписва „българка“. За мен най-ценното на това, че съм родена и живея тук, е, че страната ми е европейска държава по определение и това дава възможност на детето ми да ходи по света, където си пожелае, като наследник на културата на богата страна, в която има от всичко. И не, не смятам, че е образователно някой да му казва, че е традиционно и напълно допустимо да газиш правилата, защото всички така правят, защото са патриоти. А явно в тези часове ще се бием в гърдите с история, а не с настояще, в което, забележете, също има примери за гордост и срам, но още сме малки да ги впишем, защото не са минали поне 50 години.
Аз искам да отглеждаме патриот, на когото му пука къде и как живее. Да знае на кого да се обади, ако някой безчинства, да отказва и да не приема подкупите и дребните измами като част от традициите, а да знае, че ако е сгрешил, ще си носи последствията. И да се гордее със своите постижения и с тези на сънародниците си, но по заслуги, а не заради факта откъде са. Накратко, моето лично качество на живот пада, ако аз се държа зле със света и в обществото тук и сега, а това е много лична работа. Оттам нататък дали аз правя това, защото съм представител на определена нация или защото съм така възпитана, показва колко уважавам определението „българин“ пред името си.
Искам да знае, че например Григор Димитров живее в Монако, но е българин и ако и когато може и иска, ще направи за родината си доброто, което може, но най-вече няма да прави магарии, като напише „…“ на Партенона, защото това разрушава културно наследство на Европа, а той е европеец. Историята е ценна с уроците си, когато ги четем с разбиране.
Така де, тъпо е да се правим, че знаем как се възпитават патриоти, щом ние самите се лутаме между „всички тука са маскари“ и „тия от Европата“. И още по-тъжно е, че политици с над 20 години опит по кабинети и площади търсят най-лесния начин за манипулация.
Всичко българско дебне зад ъгъла, но най-хубавото на глобализацията е, че можеш да избереш какво да вземеш. Останалото е манипулация и то опасна. Образованието отваря врати към света, а патриотите и националистите си личат по отношението към него. Аз предпочитам да съм патриот. Детето ми също, дори и да живее, работи и има дом другаде.