Тази седмица поправях диктовка на сина ми по стихотворението на Стоян Михайловски за химна на славянската писменост за 24 май. Той беше допуснал някакви глупави грешки, къде поради заплес, къде заради новите и непознати думи. След като отказа да препише, защото му беше скучно, му разказахме историята на писмеността, защо е важна за всички ни. Усетихме, че го отегчаваме, затова баща му завърши: „Без азбуката как щеше да четеш и разбираш Хари Потър и знаеш за Спайдърмен?“. Не знам за другото, но поне това запомни – без славянската писменост и Хари Потър е загубен. Митко се съгласи и заби нос в Пипи, която се оказа в списъка със задължителната литература от училище.
Това лято ще борим задължителната литература, но въпросът кога и как ще прочете томчетата, е важен. Простият отговор е Митко да чете всичко на хартия и под час, но фактът е, че и аз, и баща му четем и Киндъла, и слушаме аудио книги, четем стари и нови томчета без ред. Защо той да чете само на хартия? Как да го насърчим да чете повече по забавен начин? Как ние да отделяме повече време на литературата извън задължителната по професионална линия?
Ето моите предложения:
– Библиотеката е споделено богатство. В края на първия срок попитах учителката на сина ми дали са водили децата в училищната библиотека. Оказа се, че чакат да приключат първи клас, тоест да могат да четат и тогава да им представят вълшебния свят на библиотеката. Леко се разочаровах, защото в класната стая имат доста книги, които ние сме дарили, и малките четат много и без някой да ги кара.
Снимка: By © Jorge Royan / http://www.royan.com.ar, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16243214
Не знам колко от децата ви имат читателски карти и дали ги използват. Моят син беше пленен от описанието на библиотеката на Хогуортс, особено на тайния отдел. С голямо вълнение очаквам обиколката в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, която уредих чрез приятелка. После ще отидем да се запише в Столична библиотека, където има и много събития за малки читатели.
Смятам, че използването на обществената библиотека е вид социално умение – възпитава отговорност към книгите, в отношенията с институциите и с другите, а също и насърчава активното приключенство. Да си откриеш заглавието в каталога, да разровиш рафтовете, да почетеш на тихо и спокойно място е споделено удоволствие. Децата, а и ние, имаме нужда от това забавяне и време за себе си. Затова – напред към библиотеката!
– Четенето създава връзки, приятелства. Последните две години ни принудиха да ограничим доста срещите с приятели, посещения на кино, театър, премиери и т.н. Ковид ограниченията отвориха повече хоризонт за четенето на електронни книги, слушането на аудио книги, но и предизвикаха възраждане, в нова форма на читателските клубове.
Аз членувам в един, който се роди като идея от затворена ФБ група за читатели. Всяка събота онлайн сядаме на по чаша кафе, чай, вино, с книга в ръка, и обсъждаме конкретно заглавие, срещаме се с автор. Оказа се, че има много „живи писатели“ сред нас, както каза сина ми, след като го заведох на две-три премиери.
Да, читателският клуб е като тези, описани не в една книга, но виртуален. Изисква отговорност да си прочетеш книгата – да я купиш, вземеш назаем, да я размениш за друга. Изисква да отделиш време за четене насред локдаун, карантина, многото работа и децата. Дава ти време за себе си. И те възнаграждава с компания на хора, с които не говорите за Ковид, за работа, за децата, а заедно пътувате в друга реалност. Потърсете свой реален или виртуален читателски клуб или общност. Свободата и приятелствата, с които се сдобиете, са безценни. Има подобни общности и проекти и за деца в България, като например инициативата „Остави всичко и чети!“ на Фондация „Детски книги“.
– Купувайте книги умно! Много мислих как да формулирам тази препоръка. Ще започна с това, че и аз бях сред всеядните на книги хора, но живея в неголямо жилище и мястото не позволява да съхраняваме библиотека като за замъка на мечтите ми. Затова, особено след като вкъщи събираме и солидна детска колекция, мисля по три пъти дали да купя поредното томче. Също така в интернет има достатъчно авторитетни и достоверни отзиви за нови произведения –Good Reads и Azcheta, така че да избера в какво да вложа парите си.
Имам още два напълно достъпни варианта да получа желаните от мен заглавия: електронни книги – в онлайн библиотека или като отделни заглавия, аудио книги, и разбира се, добрата стара обществена библиотека и приятели, с които споделяме своите находки.
Всяка година дарявам поне 10-на заглавия на читалище или училище, в което съвременните книги не са достатъчно. В тях винаги мога да намеря класики или задължителни томчета, които ученикът трябва да прочете. „Читалнята“ поддържа целогодишно инициатива за даряване на книги, можете да оставите книга в парка, или да я дадете в болница. Аз връщам услугата с по-нови произведения.
Аудиокнигите може би не са най-подходящите формати за деца, които тепърва учат правилата на езика, но са достъпно удоволствие, от което няма да лиша сина си, когато иска да се забавлява с по-леки заглавия. Все пак първото запознаване на децата с книгите е чрез слушане на приказки, така че нека запазим приятен този спомен.
Много деца четат активно на екрана на лаптопа си или на телефона, и това, според мен, е добре прекарано време пред екрана, дори със здравословни ограничения за време. Ако това е техният начин да четат, нека го правят. Важното е да четат с разбиране, за което помага Книговище – платформата, която насърчава умното четене.
– Говорете за книги с децата! Вкъщи често обсъждаме книги, които сме чели или са ни интересни. В момента сме на тема естествознание, ботаника, флора, фауна, искам куче, затова естествено „завихме“ към любимия ни Джералд Даръл. Така от случка на случка, която с мъжа ми, си припомнихме, Митко отвори „Моето семейство и други животни“. Накратко разговорите за преживяването на книгите, за спомените, свързани с тях, предизвикват повече и по-позитивно интерес към четенето, отколкото конското за важността на това занимание.
Аз съм убедена и в ползата от споделеното четене – на глас, заедно, защото с него се създават здрави емоционални връзки. Дори и да се „страхувате“ от ефекта на аудиокнигите върху подрастващите читатели, може заено да слушате тематични подкасти, да следите влогъри, които четат, да удаствате заедно в онлайн събития.
Ще завърша с цитат: „Децата стават читатели в скута на родителите си“ на Емили Бушуолд. Надявам се скутът ми да е достатъчно удобен за много четене години напред. И честит празник на буквите!
Откриваща снимка:Училището на Пипи
Прочетете още:
Why reading matters на Рита Картър
„Книгите, които препоръчвам: Мая Цанева“ в блога на Дани Пенев