Родителство

Шопинг математика

Image by Markus Spiske from Pixabay

Кой е казал, че шопингът е опиат за жените? Аз не твърдя. Като дъщеря в женска къща имам достатъчно опит в събото-неделни обиколки по магазините. С времето, особено след като на хоризонта се появи и синът ми, реалните ми часове в шопинг рязко спаднаха за сметка на онлайн преглеждането на разпродажби и на разходките до куриерските офиси.

Този уикенд аз и моя близка приятелка със същото отношение към пазаруването, решихме да направим бърз пробег към търговски център с няколко магазина с намаление, за дрехи за децата.

Ето ни и нас, с току-що заредени дебитни карти, готови да облечем децата си за по-малко пари за есента. И двете ценим парите си, още повече държим на естествените материи и най-вече изпитваме явни признаци на тревожност, щом се озовем сред други амбициозни майки потребители, купища дрехи и сред пронизваща съзнанието електронна музика на макс. Червените етикети с намалени цени са навсякъде, ние затаяваме дъх и започваме бясно прекодиране на GPS на маршрута си, така че хем да купим на децата, хем да вземем нещо и за нас. Не на последно място, и двете не бяхме отличнички по математика, но се научихме на аритметика, щом открихме шопинга на намаление или в промоция.

И так, стигаме до първата задача по шопинг математика.

Задача номер 1

Имате право на три покупки с един и същи промоционален етикет, като третата стока е безплатна. Как ще комбинирате розов клин, бяла/червена тениска в комплект и потник на еднорози, който детето ви няма да носи? Ще купите ми „топа“ с еднорозите, за да спестите 10 лв, ще вземете още един чифт клин на неонови сърчица, или ще се откажете от всичко?

10 минути разсъждавахме върху модното уравнение с неизвестни като евентуалното желание на кръщелницата ми да облече тениска с пискюли, дали има къси панталони за червена блуза и „това може ли да мине за морско конче, а не за еднорог“. Забелязахме, че не сме единствените родители с тази или подобна дилема. Тези, които бяха рискували да пазаруват сами, без деца, снимаха и бясно пращаха съобщения, а после тръпнеха за бърз отговор, преди някой да е задигнал желана стока. Други играеха на броилки „онче бонче“ мужду синя и зелена рокля, а трети просто казваха „взимам и каквото стане“. Всички съчувствахме искрено на майките с деца в комплект, които трудно понасяха агонията на взимането на решение.

В крайна сметка купихме рокля и две тениски и… бегом към задача номер 2.

Имате дете, високо 114 см. Дрехите в тази възрастова са за 116 и за 122 см ръст. Кой размер дънки ще напазарувате за есента? Подусловие първо: дрехите с размер 116 и 122 см се различават от марка на марка, не разполагате с рулетка и реален обект за обличане, а също така и с кристална топка за бъдещето.

И така, аз се забих сред два реда панталони и дънки и въздъхнах горко. Разполагам с кльощаво и длъгнест дете, на което всички дрехи са му широки, но понякога и къси. В гардероба му тази пролет имаше дънки 104 и 116 размер, в зависимост от марката. В същото време тениските са размер 116 и дори 122. И като един Хамлет на шопинга грабнах два чифта дънки и казах: „Да бъде или не 116? А 122 дебне зад ъгъла на цена от 10 лв и така изкушава“…

Простете моя жалък поетичен опит, но след няколко проверки на дължината, на ластика и след две кратки битки за чифт панталони с други майки в същото положение, реших задачата така: не купих нищо, но оставих уравнението и детето при баба му, която обожава да пазарува. Оставих й пари и казах: „Харчи ги!“. И тя се справи блестящо с два чифта дънки за ръст 116 см. Дали е използвала дългогодишния си опит на майка или е попитала гадателка с колко см ще порасне внукът й за три месеца, не ме интересува.

И така, след 1,5 часа в три магазина в мола, с моята приятелка седнахме на пейките пред мол, и се зарекохме скоро да не влезем в него.

Онлайн пазаруването може и да е рисково, когато избираш по модел, размер или материя на картинка, но в мрежата не се биеш за грейка с други родители, и можеш да си пуснеш клип на сладки кученца в почивката между две шопинг задачи. Освен това, голата истина е, че извън някои екстравагантни предложения, летният/зимният гардероб от миналата, предишната, а дори и от преди 5 години не се е променил драстично, освен по размер. Само инфлуенсърките и манекенките са други, но и тях ги боли глава след шопинг.

Във въртележката от дрехи от близки, приятели, стоки втора употреба и понякога нови, никой не остава гол и бос. След няма и седмица много от същите тези дрехи, които днес са несполучлива покупка, нежелан подарък или за откровена търговия, ще се окажат в някой онлайн разпродажба с цена още 20% надолу. И ,бум, ако искам, мога да ги имам. Но с времето се убедих, че нямам нужда от три червени рокли или пет вида обеци на винт, а от една вълнуваща дреха и колие, което ме кара да се чувствам принцеса.

Та защо да ставам шопинг академик по математика, като мога просто да нося дрехите, които имам и обичам? А детето ми – него не го мислете, той има баба професор по пазаруване и му личи отдалече! Както се казва, „роди ме с късмет, пък ме дай на баба да ме облече“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.