Януари е особен месец. Уж начало на годината, а все влачим стари грехове, обещания…
Аз използвам първия месец на новата година да се огледам и да уча. Не правя конкретни планове, защото поне до 15 януари никой не е напълно готов да каже накъде ще го отвее животът, а проследните две години превърнаха тези предвиждания в разсеяно гледане на кафе от недоспала гледачка. Затова сега, след като вкъщи разчистя елхата, изпратя детето на училище, ама реално, и хоум офисът стане офис, влизам с вълнение и с леко гузна съвест в профилите си в онлайн академии, за да вляза и аз в час.

Ученето е инвестиция

През ноември закупих при много добри условия три курса по маркетинг в различни онлайн платформи и се записах за няколко безплатни лекции в областта на създаването на съдържание и ПР-а, проектния мениджмънт. Декември мина през мен като булдозер и затова, вместо да се опитвам да уча със свръхусилия, реших да стана отново ученичка през януари.

Решението да уча целенасочено не се появи спонтанно, а се наложи. 2020 г. направо ми натърти, че без тик- ток и Инстаграм няма как да вървя напред, колкото и да се съпротивлявам на визуалните и динамични медии, които изискват да се показвам. Миналата година успешно влязох в света на подкастите и влогърството с работа по два проекта, така че придобих известна смелост. И така, 2021 г. – гледай ме в тик-ток и в Инстаграм и мълчи, ако не е добро.

Ученето налага дисциплина

Определението за дисциплина се промени много през последните месеци. Съвместната работа и домакинството, онлайн обучението при децата наложиха нови стандарти на гъвкавост и дисциплината също „свали униформата“ и се превърна в сериозно лично усилие не от армейски порядък. Затова аз възлагам на подновеното си учене големи надежди да намеря нов баланс между работа, семейство и време за работа над себе си. И първи клас също.

Ще се възползвам от богатите аудио библиотеки на различни платформи, за да чета повече и по-целенасочено. Това може да се окаже добър вариант да превърна честото си безсъние в ценно време. Нощем, когато къщата притихне, е моето време за дълбок анализ и детайлно планиране. Ще се опитам да си заслужа знанията, като проявя уважение към тях и им дам време – без да кръшкам в дневни „флиртове“ с други дейности. Време за мен.

Ученето връща енергията за мечти и развитие

Последните 7 години, откакто напълно осъзнато работя за себе си, дължа всяка своя стъпка напред на любопитството си. А то се „храни“ от света около мен, от знанията, до които имам достъп, или се стремя, от перспективите, които съзирам между думите дори и на диалог между случайни хора. Но нещата се случват, когато задълбая във факти, процеси, анализ, когато формулирам въпроси и искам да намеря отговори отвъд очевидното.

Всяка книга, статия, лекция, урок в повече отключва врата напред, а дали и как ще се възползвам от това, изисква усилие и дисциплина да продължа. Ще се опитам това да се случва отново и отново. Времето го изисква.

Ето моят януари. Не е обещание. Цел зад хоризонта е. Тръгвам натам.