Понеделник
В понеделник най-не обичам усещането за спринт. Едно, две, три, тичай!
Аз мога да тичам и обикновено настигам това, което гоня, но в понеделник всички се бутат на старта и леко се губя сред настъпвания, сръчквания, викове, пухтене…Как да стартираш успешно, когато всички искат да са спринтьори, а ти просто се надяваш да завършиш успешно първата обиколка?
В понеделник часовникът винаги бърза повече, отколкото аз мога да го настигна. И понякога го оставям да си се върти. Аз ще го настигна. Когато трябва.

Вторник
Вторник е денят на „ДА“ – хората, на тези, които осъзнато или не, не могат да стоят без работа и занимания. Аз съм такава и понякога късно се усещам, че се задъхвам. В такива случаи се сещам за вторник. Това е денят след френетичния понеделник, когато всички тичат в кръг или спринтират и после едва дишат. Във вторник нещата изглеждат по-ясни, мислите се подреждат като моливи в ученически несесер – леко разбъркано като цветове, но в стройна редица, и са готови за работа. Накратко – вторник сресва косите на нестройния понеделник и го праща в приличен вид на работа или училище. Оттам нататък – каквото такова.

Сряда
Сряда е ден в разцвета на силите си. Често си го представям като стажант или млад колега, който е готов на всичко, за всичко, съзнанието му е отворено за идеи, енергията му е с вкус на кафе, което тепърва се разгръща в тялото. Сряда няма спирачки и место греши, заради това. Има и друга сряда – тя принадлежи на тези, които са улегнали и обичат плановете. Те мразят промените в графика, а по някаква логика, винаги се случват в сряда и налагат гъвкави решения, от които старите кости пропукват.

Четвъртък
В четвъртък се оглеждам и виждам, а-ха и може би съм свършила каквото трябва. Може би не. Но това е денят, в който напълно осъзнато пестя силите си за важните неща и отлагам дребните за по-късно. Това е денят, в който копнежът по мързелива обедна почивка, е толкова сладък…Ден преди петък, ден преди маратонът да свърши може би…Денят преди.

Петък
в петък се събуждаш трудно, но слънцето на предстоящата събота и неделя те кара все пак да събереш сили и да довършиш стандартната работна седмица. Какво си готов да свършиш в петък? Всичко? По най-добрия начин? О, изпий си кафето по-бавно, дишай и помисли кое можеш и кое си струва да оставиш за по-силни дни. Петък е флиртаджия. Мами те, сръчква те, щипва те по бузите, казва ти леко мръсен виц. И ти, и без да искаш, му се усмихваш. И това е важно, защото в петък вечер или си уморен като слънце на залез, или си свеж като петък вечер.

Събота
Съботата е денят на големите обещания. Глътка въздух, още час сън, мързелива закуска или нетърпеливи деца за разходка….това е денят, в който даваш или изпълняваш обещания за по-добър и по-щастлив живот. Важно е всеки да има своята „събота“ и да не се лишава от възможността да бъде нечия „събота“. Ден преди края, тя е открадната и не се дава даром.

Неделя
Неделя, ах, тази неделя…В нея нищо никога не е достатъчно. Нито часовете за изпуснати важни дела, които вече са отвъд крайния си срок, нито миговете още малко от събота. Неделя следобед е сладко-горчива. Ухае на сладкиш, който да запечата в ума сладните моменти, и нагарча, защото часовете до понеделник изтичат. И все пак едни палачинки за закуска никога не са излишни, нали? В неделя сутрин, тази сутрин, без която не можем.
Снимка: https://pxhere.com/en/photo/570325