Майките споделят. Майките имат нужда някой да ги изслуша. Майките имат толкова много да кажат и всяка от нас има своята истина.
Ние споделяме и имаме мнение. Ние водим словесни битки за бъдещето на децата, както и за куп несъществени неща, които да ни въздигнат от „майка“ в „майка жрица“ на пазаруването, готвенето, отказването от памперса, кариерата и т.н.

Да си „майка“ понякога е мръсна дума.
Не ни харесват чиновниците – търсим си правата и не отстъпваме. И ние не ги харесваме.
Не ни харесват някои работодатели – искат от нас да сме свръхчовеци. Може, но за това си има цена.

Не ни харесват и други майки. Едни други не се харесваме само поради една причина – често всяка от нас смята, че е единствената права, дори когато е седнала и кърми. Заради децата си, овладяваме изкуството на късите команди и на ограниченията, и със същия замах раздаваме мнения, съвети, присъди към себеподобните си.

Един от най–големите грехове на майките е тяхната склонност да възпитават другите с ограничения, предразсъдъци и отрицание. Всички искаме децата ни да се учат, играейки, нали? Да се забавляват, да са щастливи и доволни, да откриват света… Да поиграем на майки, които изпитват удоволствие от простичкото изкуство да са родители. А те, децата,…имат нужда от любов, храна и мама.