Темата е стара и затова често не забелязваме очевидните нередности. Свикваме с тях. Не, няма да пиша за майките, които носят прах за пране в дамската чанта. Всъщност и аз съм носила – нося и кисело мляко, и пържоли, и светещ меч, и детски колички, и куп употребени кърпички. Който не носи, да си прерови чантата…

Но щом вляза вкъщи, и мъжът ми, и синът ми ми казват „Здравей“. На мен, Мая. Не съм като невидимата майка в рекламата на бонбони. Тази мама рекламикус има нужда от помощ. Вероятно е нещастна. Има две или три деца, всяко зомбирано в екрана на телефона си, и мъж в същото състояние. Те не я забелязват до момента, в който тя не ги подмамва със съобщение за кутия бонбони.

О, свещени бонбони с нуга, о, дар от небесата! Шоколадово жертвоприношение за измолване целостта на семейството! Стаята се изпълва със сладка тишина и хормони на щастието.

Ако аз бях тази майка, щях да си изям бонбоните сама, или поне да ги нахапя всичките, и после да пусна на зомбитата снимка със съобщение: „Прибрах се.“ Ще си налея чаша вино и ще си легна с книжка в ръка. Или по-лошо – няма да им купя бонбони. Ще си ги нося в чантата като най-лекия възможен антидепресант срещу живот със зомбита. Или ще се махна, за да не стана зомби.

Разбира се, има и друга гледна точка: шоколадът събира семейството. Но ако едно семейство се скрепява със сладкиши, то … да се събираме в комуни по предпочитан вид шоколад. По-евтино е.

Преди време гледах откъс от интервю с една актриса, която разказваше, че като тийнейджър забелязала сексистка реклама на прах на пране. С подкрепата на баща си написала писмо до разни хора във властта и след около месец клипът бил сменен или променен.

Аз няма да пиша до институции или хора с власт. Познавам достатъчно умни жени и хора като цяло, които ще бойкотират тази марка сладкиши, ще споделят празна опаковка шоколад с домашните зомбита или още по-умно: ще се заявят като НЕ мама рекламикус.

А, шоколадът… да, той е за споделяне, но с хора. Добро утро! Споделете кафето си с живи хора.