Ready, steady, go!

Всички къде видимо, къде с неохота, къде напълно осъзнато и дори с известен ентусиазъм, се готвим за зазимяване на живота, бизнеса, света, постепенно или отведнъж.

Аз не смятам да купувам повече тоалетна хартия – имаме почти цял пакет отпреди месец, а и както стана ясно, има достатъчно. Този път няма да купя и допълнителни пакети с паста. У нас тя се яде рядко и още имам 3 пакета различна паста и спагети от март. Леща и боб също.

И макар че живеем седмица за седмица – може и в понеделник да разберем дали ще има училище или не, предприехме разумни стъпки за подготовка, когато се наложи отново всички вкъщи да си живеем, учим, работим, ядем и спим, смеем се и си викаме и така до края на карантината примерно.

1. Отидохме семейно на фризьор. Предишният път едно от нещата, които наистина ме караха да се чувствам зле, беше как изглеждаме – артистично рошави и несресани. Като всички. Аз се „сраснах“ с няколко диадеми и ластъци и се чувствах ужасно грозна. Затова, преди да наложат евентуално рестрикции към салоните за красота, и тримата отидохме и се постригахме примерно, така че този път да се излезем от принудителната ваканция във вид на полухора. Аз ще допълня това с няколко допълнителни процедури, които да ми осигурят вид, подходящ и за по-официални Зуум срещи. Така че, дори и да е клише, красотата помага в трудни моменти!

2. Този път имаме готовност за хоум офис и домашно училище с по-добре разпределени работни позиции вкъщи и с по-приветливи фонове. Шумовете са същите. Вчера котката само се обаждаше, не се виждаше, но всички се позаинтересуваха как е. Е, вероятно отново хладилникът и съдомиялната ще се виждат отзад, мивката също, но кухнята е по-свежа, а в хола стената не е нарисувана, а с картини.

3. Едно от нещата, които ужасно ме натъжиха тази есен, е модата за сезона. Домашни дрехи с вид на плюшени мечета, безформени анцузи и напълно непрактични спортни клинове по тялото, които стоят добре на снимка, но не и на тяло, заключено в уюта или в клетката на апартамента си. Не помня чий беше цитатът, но анцунгът е дъното на стила. Както знаем, след първата седмица честите посещения до хладилника не помагат на диетата. Също така – ама честно, кой стои по маратонки вкъщи? Аз съм с пантофи, други са с кроксове, трети по чорапи, и това е причината да се снимаме от торса нагоре при виртуални срещи, нали? Аз си купих две нови спортни долнища, но и сложих на първа линия няколко по-бизнес ориентирани рокли и блузи, така че, докато работя, поне отгоре да не ми личи колко съм вкъщи. И така, тази зима ще се опитам да бъда като една дама, за която четох. Тя работила усилено до 80 и някоя си година. Щом ѝ се наложило да остане вкъщи, започнала втори бизнес и всеки ден от 9 до 16 часа носила панталон и блуза, риза, перли и грим, а след това нахлузвала анцуга. Е, аз ще мина и без грима всеки ден – не се научих, но без парфюм, перли, сресана, и с нещо прилично, ще се опитам да не ме вижда светът.

4. Нямам идея какво ще готвим този път, но всичко ще се изяжда! Свърши тая – искам, не искам! Вероятно кулинарните експерименти и постижения също ще са по-малко, но няма да работим на случаен принцип. Храната е скъпа, времето-ценно.

5. Този път никакво вманиачаване в чистене! Ако нещо е мръсно, разхвърляно, ще го подредим. Но вече няма да чистя дръжките на вратите с дезинфектант, нито ще се тровим с него. Вече знаем какво да правим. А другото – не зависи само от нас.

6. Вкъщи вече си знаем почти всички малки и големи лудости. Това е малка стъпка за човечеството и голяма за нас, защото може би по-лесно и със самоирония ще се справяме с тях. Е, ще има и нови номера, но кога животът е бил скучен? Важното е да сме здрави! Повече разходки на пусти места, движение навън, когато може, тихи, ако е възможно, игри, хобита, книги, филми, и така.

И така, ready, steady, go! Но ако може, по-късно.